„Луд, лош и опасен приятел.“ Така лейди Каролайн Ламб описва своя любовник Джордж Гордън Ноел, шести барон Байрон и един от най-великите романтични поети в английската литература.

Макар че е оставил зад гърба си много разбити сърца и не се страхува да критикува порядките в обществото в сатиричната си поезия, лорд Байрон е признат като един от най-талантливите европейски поети от XVII - XIX в. и умира като герой.

Известен както със скандалния си личен живот, така и с неоспоримия си талант на писател, Байрон е роден на 22 януари 1788 г. в Лондон и наследява титлата барон Байрон от своя чичо едва на 10 години.

Детството на Джордж е тежко. Майка му Катрин e шотландска наследница, чието състояние бива откраднато от баща му Джак. Джак има и първи брак, от който има дъщеря – на полусестрата на Байрон, Августа. Той обаче умира във Франция през 1791 г.

Снимка: iStock

Бъдещият поет е отгледан от майка си, която страда от шизофрения, и медицинска сестра, която имала склонност към насилие. Тези преживявания, както и фактът, че е роден с плоскостъпие, може да са допринесли до постоянната му нужда да бъде обичан, изразена чрез многобройните му връзки с мъже и жени.

Лорд Байрон получава образование в училището Хароу и колежа Тринити в Кеймбридж. Именно в Хароу той преживява първите си любовни трепети и с двата пола. През 1803 г. на 15-годишна възраст той се влюбва лудо в братовчедка си Мери Чауърт, която не отвръща на чувствата му.

Образът ѝ става символ за Байрон на идеализираната и непостижима любов. Тази несподелена страст е в основата на неговите творби „Hills of Annesley“ и „The Adieu“. Вероятно през същата година Байрон се запознава с Августа Байрон, неговата полусестра от първия брак на баща му.

Докато е в Тринити, той експериментира с любовта, открива политиката и изпада в дългове.

Там той изживява това, което по-късно описва като „бурна, макар и чиста любов и страст“ към млад хорист на име Джон Едълстън. Наред със силната привързаност на Байрон към момчетата, често идеализирана като в случая с Едълстън, привързаността му към жените през целия му живот е показател за силата на неговия романтичен стремеж.

Майка му твърди, че той демонстрирал „безразсъдно пренебрежение към парите“. Когато навършва 21 години, заема мястото си в Камарата на лордовете. Непримирим и с буен нрав, Байрон напуска Англия на следващата година и прави двугодишна европейска обиколка с големия си приятел Джон Кам Хобхаус.

Той посещава Лисабон, Испания, Гибралтар и Малта, а в Гърция се влюбва съдбовно както в страната, така и в хората. Свободната и откритата откровеност на гърците силно контрастира с английската сдържаност и лицемерие и служи за разширяването на възгледите му за обществото и нравите.

Снимка: iStock

Байрон се връща в Англия през 1811 г. точно когато майка му умира. Тогава вече е започнал работа по поемата „Поклонението на Чайлд Харолд“, частично автобиографичен разказ за пътуванията на един млад мъж в чужбина. Творбата изразява меланхолията и разочарованието на едно поколение, уморено от войните от следреволюционната и наполеоновата епоха. Първата част на произведението е публикувана и получава голямо одобрение. За една нощ Байрон става изключително популярен.

През 1812 г. Байрон се впуска във връзка със страстната, ексцентрична – и омъжена – лейди Каролайн Ламб. Аферата шокира британската общественост. Има връзки още с лейди Оксфорд, лейди Франсис Уебстър и дори, много вероятно, с омъжената си полусестра Августа Лий.

През 1814 г. Августа ражда дъщеря. Детето взема фамилното име на баща си Лий, но се разпространяват слухове, че бащата на момиченцето всъщност е самият Байрон.

Вероятно в опит да възстанови репутацията си, на следващата година Байрон се жени за Анабела Милбанке, от която има дъщеря на име Аугуста Ада (на снимката).

Снимка: iStock

Поради многото афери на Байрон, слуховете за неговата бисексуалност (хомосексуалността по това време е била незаконна) и скандала около връзката му с неговата полусестра, двойката се разделя малко след раждането на детето им.

През април 1816 г. Байрон бяга от Англия, оставяйки след себе си провален брак, скандални афери и растящи дългове. Той прекарва лятото на Женевското езеро с поета Пърси Шели, съпругата му Мери и полусестрата на Мери, Клеър Клермонт, с която Байрън е имал афера, докато е бил в Лондон. Там двойката подновява връзката си. През 1817 г. Клеър се завръща в Лондон и ражда тяхната дъщеря Алегра.

Впоследствие Байрон пътува до Италия. Във Венеция той отново печели сърцата на някои омъжени и уважавани дами, сред които жената на хазяина му и съпругата на венециански пекар.

Снимка: iStock

Продажбата на абатството Нюстед през есента на 1818 г. изчиства дълговете на Байрон и го оставя да живее по-спокойно с щедър доход.

Разгулният живот на Байрон до този момент го е състарил значително. Въпреки това през 1819 г. той започва връзка с графиня Тереза ​​Гучиоли, която е само на 19 години и е омъжена. Двамата стават неразделни и Байрон се премества при нея през 1820 г.

През този период в Италия Байрон написва някои от най-известните си произведения, включително „Бепо“, „Пророчеството на Данте“ и сатиричната поема „Дон Жуан“, която така и не завършва.

Снимка: iStock

Междувременно незаконната дъщеря на Байрон Алегра пристига в Италия, изпратена от майка си Клеър, за да бъде с баща си. Байрон я изпраща да се образова в манастир близо до Равена, където момичето умира през април 1822 г.

По-късно същата година Байрон губи и приятеля си Пърси Шели, който умира, когато лодката му „Дон Жуан“ потъва в морето.

Ранните пътувания събуждат у Байрон голяма страст към Гърция. Той подкрепя гръцките борби за независимост от Османската империя и през 1823 г. напуска Генуа, за да пътува до Кефалония, за да се включи във войната. Той инвестира сериозна сума за преоборудване на гръцката флота и през декември 1823 г. отплава за Месолонги.

Здравето му започва да се влошава и през февруари 1824 г. той се разболява. За съжаление никога не се възстановява и умира в Мисолонги на 19 април.

Смъртта му е оплаквана в цяла Гърция, където той е почитан като национален герой. Тялото му е върнато в Англия, за да бъде погребано в Уестминстърското абатство. Заради неговия „съмнителен морал“ обаче това не се случва. Той е погребан в дома на предците си Нюстед Абатство, в Нотингамшир.

Добави ни в предпочитани източници в Google