На 16 юни 1937 г. в царския дворец в София се ражда момче, чиято съдба ще се превърне в неразделна част от драматичната история на България през ХХ и началото на XXI век. Това е Симеон Борисов, син на цар Борис III и царица Йоанна Савойска. Раждането му е посрещнато с всеобща радост – църковните камбани бият в цялата страна, а възторгът е толкова голям, че учениците получават повишение на оценките, а множество затворници са амнистирани.

Седмици по-късно Симеон е кръстен с вода, донесена специално от река Йордан от български военен пилот – символично начало за живот, в който традицията и съдбата ще се преплетат многократно.

Мафалда – красивата внучка на Симеон Сакскобургготски

22 снимки

Но още като дете, на едва шестгодишна възраст, той преживява лична и национална трагедия – смъртта на баща му цар Борис III. Симеон е обявен за новия български цар, а управлението е поето от тричленно регентство. Само няколко години по-късно – след 9 септември 1944 г. – страната е разтърсена от комунистически преврат. Чичо му княз Кирил, част от регентството, е разстрелян. Много от представителите на елита са убити или репресирани. България се променя завинаги.

През 1946 г. е проведен референдум за премахване на монархията, резултатите от който са спорни и непризнати от редица международни фактори. Без да абдикира, Симеон II напуска страната заедно с майка си и сестра си. Започва дългото изгнание – първо в Египет, където живее бащата на царица Йоанна – италианският крал Виктор Емануил III, а по-късно в Испания, където испанското правителство предоставя политическо убежище на царското семейство.

Там младият Симеон завършва образованието си – следва право и политически науки, владее шест езика, включително арабски. Учи в престижната военна академия Valley Forge Military Academy в САЩ, където получава прякора "Кадет Рилски". През 1962 г. сключва брак с испанската аристократка доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела, с която имат пет деца. Животът му остава далеч от блясъка на трона – но никога далеч от България.

През годините в изгнание Симеон II поддържа контакт с българската емиграция по света, подпомага сънародници, ангажиран е с международни икономически проекти, развива широка мрежа от дипломатически и бизнес контакти. Съхранява родовата памет и следи отблизо всичко, което се случва в родината му.

>>> Мафалда Сакскобургготска на билборд в "Таймс Скуеър": Ето защо!

През 1996 г., почти 50 години след прогонването си, Симеон II се завръща в България. Посрещнат е с внимание, симпатия и любопитство – един монарх без корона, но с ясна визия за бъдещето. През 2001 г. той учредява Национално движение Симеон Втори (НДСВ), обявявайки стремеж към нов морал в политиката, почтеност и възраждане на държавността. Само месеци по-късно движението печели парламентарните избори и Симеон II става министър-председател – изключителен случай в световната история, при който бивш цар управлява република в рамките на демократични избори.

Като премиер Симеон II управлява страната в коалиция с ДПС. Неговият кабинет завършва мандата си – нещо, което малко правителства дотогава постигат. При неговото управление България се присъединява към НАТО, подписва Договора за членство в Европейския съюз и се ползва с все по-голямо доверие на международната сцена.

След изборите през 2005 г., когато НДСВ отново участва в управлението чрез Тристранната коалиция с БСП и ДПС, ролята на Симеон II се трансформира. През 2007 г. той е отличен с орден „Стара планина“ – най-високото държавно отличие в България, за изключителните си заслуги към страната. Притежава още над 30 международни отличия от различни държави и монархии – доказателство за уважението, което му се оказва извън родината.

Днес, в началото на своето 88-о десетилетие, Симеон II е сред малцината световни фигури, които носят личната памет на война, изгнание, политически преврат, възстановяване и демократичен преход. Личност с рядка енергия, остро чувство за дълг и удивителна сдържаност, която запазва дори пред най-бурните периоди от живота си.