За първи път болезнено откровена, певицата Прея споделя пред Мон Дьо за липсата на родителска подкрепа, личната терапия и дългия процес по изграждане на автентична артистична идентичност. В новия епизод на подкаста „Храмът на историите” Мариян Станков – Мон Дьо разкрива скритите пластове зад ярката визия и заразителната усмивка на изпълнителката, която дълго време е била символ на жизненост и хумор. Но зад сцената, между нотите и интервютата, се крие друга Прея – ранима, силна и все още в процес на израстване.

Сянката на отсъстващите родители
Прея не крие – детството ѝ е било белязано от липси. Баща ѝ си отива от този свят малко преди да се роди, а майка ѝ заминава да работи в чужбина, когато Прея е едва на 13. Оттам насетне връзката им остава фрагментирана.
„Тя замина да работи в чужбина. Аз бях на 13. И за първи път след това я видях, на живо, на 21, много ми се искало понякога да поплача на рамото на майка си“, споделя певицата, без опит за драматизация – само с тишината на преживяното.

Макар двете да поддържат връзка и да се срещат всяка година, емоционалната дистанция остава. „Често ми се налага да бъда силната. Да бъда родителят в нашата връзка“, признава тя. И добавя с ясно съзнание: „Баща ми е починал, когато съм била бебе. Освен, че се е отразило на мен, то се е отразило и на майка ми и отношенията ми с нея.“

Не е лесно да преработиш тези рани, когато вече си на сцена. Прея избира пътя на вътрешната работа – с терапия, с честност, с отстояване на себе си. „Продължавам да работя върху това да я приема каквато е. И да не се опитвам да я променя. Защото имам тази склонност.”

Снимка:

Да си артист в свят, който те иска опростен
Днес познаваме Прея като артист с отличителен глас и визия, но самата тя признава, че в началото не се е чувствала свързана с музиката, която прави. „В началото не отразяваше мен. Чувствах се отдалечена от публиката и от самата себе си“, обяснява тя. Това признание идва от мястото на вече намерената смелост – да бъдеш това, което си, дори ако не се побира в очакванията на индустрията.

Трансформацията ѝ не се случва изведнъж, а в процес – чрез участие в различни музикални проекти, търсене на езика, в който да бъде едновременно артист и жена, корен и бъдеще, Балкани и Африка. Песента „Мома“ се превръща в символ на това съзряване. В нея Прея съчетава афро влияния и балкански ритми – културен синтез, който не е просто звук, а идентичност. „Това е културен и музикален микс, който ме представя цялостно“, казва тя.

И за да не остава неразбрана, добавя: „Мога да бъда и двете – и ‘принцеса’, и ‘гангстерка’. Така съм цяла.“ Сякаш чрез музиката Прея си връща онова, което реалността ѝ е отказвала в ранните години – правото да бъде едновременно силна и нежна, уязвима и стабилна, многопластова и... напълно себе си.

Домът, който си създаваш
Сигурност. Думата, която често е липсвала, днес заема централно място в живота на Прея. И не, тя не идва от публиката, не от прожекторите, не от броя гледания. А от човека до нея. Тя говори с благодарност за подкрепата на съпруга си, който остава до нея в най-трудните моменти. „Стабилността на тази връзка ми даде усещане за принадлежност към семейство“, споделя тя. В този смисъл, Прея изгражда наново – онова, което ѝ е липсвало. Но вече като жена, която избира съзнателно.

Затова и финалът на този разказ е толкова силен. „Дълго време съм се питала дали бих поставила успеха над личното си щастие. Отговорът е – не.“ Това не е просто извод – това е лична философия, отстоявана с години.

Прочетете още:

• Мария Илиева и Прея без грим: Красотата в естественото си състояние

• Сватбени камбани: Певицата Прея каза “ДА!” на любимия си мъж