Едно от разтърстващите празнания, които Меган Маркъл направи по време на 90-минутното си интервю с Опра Уинфри, е да сподели, че по време на първата си бременност е имала суицидни мисли, но психична помощ ѝ е била отказана.

„Просто повече не исках да съм жива. И това беше много ясна, истинска и плашеща постоянна мисъл“, споделя тя, но въпреки това от Двореца не са приели молбата ѝ за помощ.

Снимка: Getty

„Отидох в Институцията и казах, че трябва да отида някъде, за да потърся помощ. Казах: „Никога досега не съм се чувствала по този начин и трябва да отида някъде“, спомня си херцогинята на Съсекс. „Но ми беше казано, че не мога, че няма да е добре за Институцията.“

Меган не разкрива името на човека, с когото е разговаряла по това време, но казва: „Това е човек. Това са няколко души. Но аз отидох при един от най-висшите само за да получа помощ.“

„Знаеш ли, аз споделям това, защото има толкова много хора, които се страхуват да изразят гласно, че се нуждаят от помощ. И аз лично знам колко е трудно не просто да го произнесете, но когато го произнесете, да ти отговорят отрицателно“, разказва тя пред Опра Уинфри.

Меган признава още, че се е срамувала да сподели на съпруга си за своите чувства по онова време. „Особено защото знам каква загуба е изстрадал“, казва тя и добавя: „Не искам да поставям още тежест върху раменете на съпруга си.“

Херцогинята обяснява и за това колко различно изглежда живота им зад кулисите, давайки за пример събитие, което двойката е посетила през януари 2019 в Роял Албърт Хол. По това време тя вече е споделила пред принц Хари за самоубийствените мисли.

Снимка: Getty

„Спомням си как той каза: „Не мисля, че можеш да отидеш“. А аз казах: „Не мога да остана сама.“

„Ако увеличите тази снимка, виждам колко здраво са стиснати кокалчетата му около моите пръсти. Можете да видите колко бели са те, защото се усмихваме и си вършим работата, но и двамата просто се опитваме да се държим.“

Заетата сряда на Меган Маркъл: гушкане с кученца и посещение на цирк

20 снимки

Меган отбелязва още, че сред мотивите да сподели своята история, е обществото да разбере, че не всичко е такова, каквото изглежда.

„Мисля, че е много важно хората да помнят, че нямат представа какво се случва с някого зад затворени врати. Нямат представа“, казва тя. „За да изпитват състрадание към това, което потенциално всъщност се случва с хората, които излежда, че се усмихват с най-широка усмивки и греят с най-ярка светлина.“

Добави ни в предпочитани източници в Google