1981. По идея на Людмила Живкова се организира и чества с голяма тържественост годишнина от основаването на България.
Концерти, изложби, впечатляващи монументи – прокетът наистина е грандиозен и Людмила е освен участник и иделог.
Годината е натоварена откъм събития и тя пътува много. В посолствата ни по света юбилеят също се отбелязва на високо ниво, разказва Недю Недев в книга за дъщерята на Тодор Живков.
От 12 до 15 юни 1981 тя е на посещение в Австрия, където на честването присъства и президентът Киршлегер.
Има концерт, дирижиран от българския диригент Руслан Райчев, а после и прощален банкет в луксозно заведение на брега на Дунава.
Въпреки изобилието от ястия и напитки, Людмила остава вярна на оскъдния си начин на хранене.
Поръчва си сок, чай, мед и прясно мляко. Домакините са изненадани, но изпълняват желанието й. Донасят кана с димящо мляко.
Натроението е приповдигнато, честването е внушително.
В разгара на обяда става нещо ужасно. Участникът в делегацията Дойно Дойнов пише: „На една от обвитите в бръшлян колони зърнах змия – черна, страшна, ту застиваше като камък, ту се извиваше и пълзеше нагоре....“
Страшно и зловещо знамение.
Живкова загледала черния слепок и рекла: „Да си върви по пътя, не сме се срещали“.
Келнерите пояснили: „Годна не е излиза, сигурно топлото мляко я е подмамило“.
Всички са изтръпнали, обядът бил помрачен. Писателят Дико Фучеджиев вметнал „За кого ли от нас е тази поличба?“.
Минали 40 дни и Людмила Живкова напуснала нашия свят.
Официалната версия за смъртта й е инсулт, но и до днес има много хора, които смятат, че има нещо недоизяснено.
1965: България през очите на един немски турист (спомени от един забравен албум)
