Отиде си легендата на българското куклено изкуство – Слава Рачева. Тя оставя след себе си не просто впечатляваща кариера, а цяла вселена от спомени, емоции и герои, които ще живеят завинаги в сърцата на поколения деца и възрастни.
Слава Рачева е родена на 23 април 1938 г. в София. Още едва 17-годишна прави първите си стъпки на сцената на тогавашния Народен куклен театър – днес Столичен куклен театър, който се превръща в неин творчески дом за десетилетия напред.
Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ при проф. Кръстьо Мирски и Моис Бениеш, но истинската ѝ магия оживява чрез куклите.
Ролите, които никога няма да забравим
В своята дългогодишна кариера Слава Рачева създава десетки емблематични образи, близо 60 от които на сцената на Столичния куклен театър.
Сред тях са:
- Макс от „Макс и Мориц“
- Бабата в „Рибарят и златната рибка“
- Мечо Пух
- Зайчето Петърчо в „Заешко училище“
- Малкият принц
- Малкият Мук
- Лиско в „Динди“
Всеки един от тези герои носи частица от нейния талант, топлина и неподражаем глас.
Гласът от „Лека нощ, деца“
За мнозина тя ще остане завинаги гласът зад любимия образ на „Педя човек – лакът брада“ от емблематичното предаване „Лека нощ, деца“ по БНТ.
Този герой съпътства детството на българските деца в продължение на близо 50 години – истинско постижение, което малцина артисти могат да постигнат.
Любопитен факт е, че през 1984 г. умалено копие на куклата дори полита в Космоса с втория български космонавт Александър Александров – символично признание за значимостта на образа.
Глас, който разказва приказки
Освен на сцената, Слава Рачева оставя своя отпечатък и в радиото, телевизията и дублажа. Тя озвучава и дублира множество детски филми, участва в радиопиеси и записва приказки, които се превръщат в част от детството на хиляди.
Признание за цял живот
Нейният принос към българската култура е отличен с редица престижни награди, сред които: орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие и най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“ – огърлие. Тези отличия са символ на огромното ѝ значение за изкуството и националната култура.
Слава Рачева беше не просто актриса – тя беше вдъхновение, учител и магьосник, който превръщаше куклите в живи души.
Днес ѝ казваме „сбогом“ с дълбок поклон и благодарност.
Светъл път!
Добави ни в предпочитани източници в Google
