Българската театрална сцена осиротя. Отиде си Милена Атанасова – актрисата с неподражаемо сценично присъствие, за която сцената на Народния театър „Иван Вазов“ беше не просто работно място, а истински дом в продължение на над 50 години.
Колегите ѝ я изпращат с думи, пропити от обич и дълбока благодарност: „Ще я запомним като човек с невероятно силен дух, неподправена доброта, изключителен талант и голямо сърце.“ И няма как да бъде иначе – Милена не просто играеше роли, тя ги живееше. С всяко излизане на сцената, тя внасяше топлина, страст и истина, които публиката усещаше от първия до последния ред в залата.
Завършила ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, Атанасова започва творческия си път през 1969 г. в Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен. След кратък престой в Ямболския театър, през 1971 г. се присъединява към трупата на Народния театър – най-голямата сцена в България, на която оставя своята артистична следа в десетки емблематични роли.
Публиката ще я помни като Амелия в „Домът на Бернарда Алба“, Катя в „Унижените и оскърбените“, Райничка в „Двубой“, Селямсъзката в „Чичовци“, Наталия Абашвили в „Кавказкият тебеширен кръг“, Лейди Маркби в „Идеалният мъж“ и още безброй други образи, в които тя вдъхна живот със своя фин усет и неподправена емоционалност.
Признанията за таланта ѝ не закъсняват – през 1971 г. печели награда за женска роля на Друмевите театрални празници, а през 1990 г. е удостоена с отличието „Шандор Петьофи“ за най-добър рецитал на унгарска поезия. Дълги години тя бе и председател на Дружеството на Съюза на артистите в Народния театър – знак за доверието и уважението, което ѝ гласуваха колегите ѝ.
На 23 септември 2022 г., на Голяма сцена в спектакъла „Идеалният мъж“, театърът отпразнува заедно с нея един вълнуващ юбилей – 50 години сценичен път, изтъкан от стойност, отдаденост и незабравими моменти. За последно публиката ѝ ръкопляска на 13 април 2025 г. в ролята на Чана от спектакъла „Народът на Вазов“ – и сякаш съдбата ѝ подари възможност още веднъж да се поклони пред аплодисментите на своята вярна публика.
