Дейвид Боуи, роден като Дейвид Робърт Джоунс, е един от най-влиятелните певци, но талантът му не се изчерпва само с това – през дългата си кариера той е и композитор, мулти-инструменталист, продуцент, аранжор, художник и актьор. Боуи беше важна фигура в поп музиката в продължение на повече от четири десетилетия и е известен като новатор, особено с работата си през 70-те на 20 век. Неговият андрогинален вид е един емблематичен елемент от образа му особено през 70-те и 80-те години.
Първият хит на Боуи “Space Oddity” достига топ 5 на Великобритания след излизането си през юли 1969 г. След тригодишен период на експериментиране той отново се издига през 1972 г. по време на ерата на глем рока с пищния андрогинен образ на Зиги Стардъст, ръководен от хитовия сингъл “Starman” и албума „Възход и падение на Зиги Стардъст и паяците от Марс“.
Въздействието на Боуи по онова време е описано от биографа Дейвид Бъкли: „оспорва основното убеждение на рок музиката на своето време“ и „създаде може би най-големия култ в популярната култура“. Образът на Зиги се оказа един от аспектите в кариерата, белязана от преоткриване, иновация и визуална презентация.
Прочетете в галерията 14 невероятни цитата на Дейвид Боуи >>>
През 1975 г. Боуи постига първия си голям успех в Америка с номер едно сингъла “Fame” и хитовия албум “Young Americans”, в който певецът се характеризира като „пластична душа“. Звукът представлява радикална промяна в стила, който първоначално отблъсква много от неговите почитатели във Великобритания. След това той опровергава очакванията на американската си публика, като записва албума “Low” с електронно звучене. Това е първият от трите албума в сътрудничество с Брайън Ино. “Low” (1977), “Heroes” (1977), “Lodger” (1979) – така наречената „Берлинска трилогия“. Всички достигат британския топ пет и получават овациите на критиците.
След непостоянен комерсиален успех в края на 70-те Боуи достига до номер едно във Великобритания със сингъла от 1980 г. “Ashes to Ashes”, албума “Scary Monsters (And Super Creeps)” и “Under Pressure” през 1981 г. в сътрудничество с Queen. След това той достигна нов връх през 1983 г. с албума “Let's Dance”, където има няколко хит сингъла. През 90-те и след 2000 г. Боуи продължава да експериментира с музикални стилове, включително и Blue Eyed Soul (соул музика, в която се среща комбинация на различни стилови елементи), индъстриъл, Adult Contemporary и jungle.
От 70-те години Боуи многократно декларира своята бисексуалност в интервюта за медиите. Има син – режисьора Дънкан Джоунс, и дъщеря Александрия – Лекси Зара Джоунс.
Последното му турне “Reality Tour” е през 2003-2004. Последното му изпълнение на живо е на благотворително събитие през 2006 г. На 69-тия му рожден ден (8 януари 2016 г.) на пазара излиза албумът “Blackstar”. Само два дни след това умира от рак.
Дейвид Бъкли твърди за Боуи: „Неговото влияние е уникално в поп културата, той е проникнал и променил живота на повече хора, отколкото всяка друга фигура“. През 2002 г. проучване на BBC за 100-те най-велики британци поставя Боуи под номер 29. През 2004 г. списание “Rolling Stone” го класира на 39-о място в списъка си на 100-те най-големи артисти за всички времена. За цялата си кариера той е продал около 140 милиона копия в целия свят. В Обединеното кралство той е носител на девет платинени албума, единадесет Златни и осем Сребърни, в САЩ пет платинени и седем златни. През 1996 г. Боуи е приет в Залата на славата на рокендрола.
Прочетете в галерията 14 невероятни цитата на Дейвид Боуи >>>
