Мартин Димитров от "Клетката": "Винаги са ме привличали крайностите в персонажите"|Edna.bg

Мартин Димитров от "Клетката": "Винаги са ме привличали крайностите в персонажите"

28.11.2023 13:00

Мартин Димитров е едно от любимите лица от малкия екран през последните години. Звездата му в телевизията изгря с незабравимия образ на мафиота Радо Андреев в сериала "Братя", който бързо се превърна в един от онези герои, които обичаме да мразим. В момента Мартин участва и в един от най-новите сериали на NOVA – криминалната драма "Клетката".

Още от Известни

Героя си Тодор описва като човек, загубил смисъла. Но от него можем да очакваме много изненади, както се убедихме и в поредния напрегнат епизод на сериала в петък. Какво е заинтригувало Мартин в този образ и проекта "Клетката", какво мисли за Радо Андреев днес и в кои театрални постановки можем да го гледаме през декември – разберете от специалното интервю, което актьорът даде за Edna.bg.

С какво те заинтригува криминалната драма “Клетката", за да решиш да участваш?

Хареса ми историята. В сюжетната линия на моя персонаж Тодор основната тема е семейството. Много ми допадна идеята да вляза под кожата на човек, на когото му липсва смисъла. Човек, който “боледува” от липса на любов и точно тези две неща го “изритват” от правия път. В професията ми винаги са ме привличали крайностите в персонажите. Случаят тук е същият.

Героят ти в сериала, Тодор, се намира в много сложна житейска ситуация. Ако беше негов приятел, какъв съвет би му дал?

Бих го посъветвал да не се вглежда в сложността на ситуацията, а да действа интуитивно, да предприеме някакво действие, за да излезе от блатото. И да се сбогува с “чашката”, разбира се. И той го прави. Тодор е много интересен персонаж, който търпи развитие през целия сезон. В началото на историята е изгубил себе си и не е щастлив. Драматичните събития в семейството още повече го смазват, чувства се безсилен. А те никак не са малко - катастрофата, за която е обвинена дъщеря му, после влизането на жена му в затвора... Огорчен е от всички разкрития за схемата, в която е участвала Ина и за цялото ѝ предателство. Ударът за него е голям и затова изпада в пълно отчаяние, като в някакъв вакуум. Но след поредния житейски шамар, когато отвличат дъщеря му, той се опомня. Тогава успява да се изправи, взима се в ръце и действа. Така се връща и към себе си, може би, дори по-силен и решителен. Трудностите го каляват.

Какви грешки според теб допускат като родители и съпрузи Ина и Тодор?

Струва ми се, че отношението им към тяхната връзка е немарливо. Позволили са това съмнение в другия, дали е точният човек, да придобие размери по-големи от тях самите. Тъжното е, че това не остава скрито и от дъщеря им, а рефлектира върху нея, както много често се случва и в живота. Може би, ако бяха обръщали повече внимание на другия, нещата нямаше да стоят по този начин.

С кого от колегите ти на снимачната площадка на “Клетката” се смяхте най-много по време на снимките?

Не мога да кажа, че е имало някой конкретен човек от екипа. Но, както във всеки процес, винаги сме намирали място и за забавните неща.

Твоят герой в “Братя” Радо Андреев, беше престъпник и доста опасен човек. Все пак има ли някоя позитивна черта, която с времето започна да виждаш у него?

Нещото, което най-много ми допадаше в неговия характер, беше именно неговата преданост и жертвоготовност към приятел.

Кой от двата образа - Радо или Тодор, беше по-голямо предизвикателство за теб като актьор?

И двата персонажа крият огромни дълбочини, но при Тодор предстои да се разкрие повече. На Радо Андреев така и не му показахме сърцевината или поне не в детайли. Смятам, че ролята на Тото ми беше доста по-трудна.

Какво те питат най-често хората, като те разпознаят и те заговорят на улицата?

Дали ще има още сезони на “Братя”.

Кой е героят, който си изиграл - на екрана или в театъра, когото чувстваш най-близък до теб самия?

Миналият театрален сезон, с режисьора Крис Шарков, изкарахме премиера на “Непоносимо дълги прегръдки” от Иван Вирипаев в РЦСИ “Топлоцентрала“. Основното в пиесата е Вселената. Аз играя един от четиримата персонажи, който Тя връхлита. Не мога да кажа , че всичко се припокрива с мен, но има неща, за които сме на едно мнение. Който желае, да заповяда да гледа представлението на 27-и декември, в Топлоцентрала.

Къде още можем да те гледаме в театъра през настоящия сезон?

Освен в “Непоносимо дълги прегръдки”, имам още няколко представления, на които с удоволствие бих ви поканил. “Перфектни непознати”, с режисьор Стайко Мурджев, на сцената на "Сълза и Смях", е на 5-и и 13-и декември.

А “Частици жена”, с режисьор Крис Шарков, може да гледате на 14-и декември, в Народен Театър “Иван Вазов”.

Как те промени бащинството?

Трудно ми е да кажа. Още повече, че съм баща сравнително отскоро. Със сигурност ме учи да бъда по-отговорен. Може би, след десетина години ще мога да отговоря по-точно на този въпрос, кой знае…