Каквото и да се изговори за Иван Вазов ще бъде малко или вече ще бъде казано стотици пъти. Той е роден на днешната дата преди точно 167 години, но актуалността на неговото творчество и послания не избледнява под ударите на времето.

Няма нужда да описваме живота му - това можете да го прочетете навсякъде, ако имате желание. Няма нужда и от патетични слова по негов адрес - ще оставим думите му да говорят сами за него.

Припомнете си едно от най-красивите му стихотворения:

***

Език свещен на моите деди

език на мъки, стонове вековни,

език на тая, дето ни роди

за радост не — за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга

и кой те пощади от хули гадки?

Вслушал ли се е някой досега

в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива —

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,

охулен, опетнен със думи кални:

и чуждите, и нашите, във хор,

отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб

съзнаньята на творческата мисъл!

И не за песен геният ти слеп —

за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам си, откак съм на света!

Си туй ругателство ужасно, модно,

си тоя отзив, низка клевета,

що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам

и той ще стане мойто вдъхновенье,

и в светли звукове ще те предам

на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта

и в твоя чистий бляск ще те покажа,

и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883

Добави ни в предпочитани източници в Google