На 31 май тази година актьорът и режисьор Клинт Истууд навършва 91 години!
Вижте тук мъдрите мисли на Клинт Истууд >>>
Той се ражда в Сан Франциско, в семейството на Клинтън Истууд-старши, работник в стоманодобивната промишленост, и Маргарет Рут Истууд, работничка във фабрика. От рода си наследява английски, шотландски, холандски и ирландски корени.
Бъдещият актьор отначало работи във фабрика, след това в бензиностанция, като пожарникар и пианист. Своят пробив в киното прави в края на 50-те години на XX век със сериала “Rawhide” („Нещавена кожа“), който се излъчва в продължение на 7 години и му носи популярност.
Със своите 193 см и строго присъствие получава покана за прослушване в „За шепа долари“ (1964 г.) на Серджо Леоне. Лентата се превръща в стандарт за спагети уестърните, а Истууд се снима и в други два филма на същия режисьор – „За няколко долара повече“ (1965) и „Добрият, лошият и злият“ (1966). Серджо Леоне казва: „Аз харесвам Клинт Истууд, защото той има само две изражения на лицето: едно с шапка и едно без нея.“
Следват множество роли през следващите десетилетия, които превръщат Клинт Истууд в звезда. Сред най-известните му филми са: „Мръсният Хари“, „Бягство от Алкатраз“, „Каквото и да правиш, губиш“, „Бледият ездач“, „Мостовете на Медисън“, „Непростимо“, „Гран Торино“.
През годините Клинт Истууд проявява интерес и към политиката, като през 1986 г. той печели изборите за кмет на крайморското градче Кармел, щата Калифорния. Истууд остава на този пост в продължение на две години.
Той е четирикратен носител на „Оскар“: за продуцент и режисьор на „Непростимо“ (най-добър филм и режисура през 1993 г.) и „Момиче за милион долара“ (най-добър филм и режисура през 2005 г.).
Кариерата на Клинт Истууд продължава повече от половин век, като днес той продължава не само да играе, но и да режисира филми. След скорошните му заглавия са „Американски снайперист“, „Съли: Чудото на Хъдсън“, „15:17 до Париж“, „Трафикантът“.
Той се е женил два пъти и е баща на пет дъщери и двама синове от пет различни жени.
Вижте тук мъдрите мисли на Клинт Истууд:
