Новият епизод на „Елизабетско“ е откровен, емоционален и дълбоко човешки, защото гост на водещата Елизабет Методиева е актрисата Александра Сърчаджиева. Тя разкрива душата си и говори без защитни механизми - за комедията, болката, страховете и смелостта да бъдеш истински в свят, в който хората все по-трудно се смеят с глас.

Поводът за срещата са и новите ѝ премиери. Алекс разказва за комедийния филм „Брънч за начинаещи“, заснет за изключително кратко време, и за притесненията дали ще се справи с ролята си. Признава, че сценичната треска никога не я напуска - независимо дали излиза за първи или за петдесети път пред публика. Предстои и нова театрална премиера - „С жените за риба“, която отново поставя важни въпроси за любовта, взаимоотношенията и отговорността, която носим, когато нараняваме.

В разговора Сърчаджиева засяга и темата за времената, в които живеем - тежки, напрегнати и политически абсурдни. Тя е категорична, че днес е все по-трудно да разсмееш българина и че сатирата е висш пилотаж. Въпреки това вярва, че театърът спасява и че едно представление може да промени човешка съдба. Именно тази вяра я е накарала да продължи, дори в моменти на съмнение дали има сили да бъде толкова открита пред публиката.

Алекс говори и за медийните заглавия около личния си живот, за спекулациите и за това колко е важно човек да живее живота си по собствените си правила. За нея смелостта да си истински е най-голямото предизвикателство днес - във време, в което общуваме лесно онлайн, но трудно гледаме хората в очите.

В епизода тя споделя лични и болезнени теми - за прошката, за баща си, за загубата на Иван Ласкин и за това как определени спомени все още причиняват болка. Актрисата разказва и за майка си Пепа Николова, която е възприемала като най-добрата си приятелка, и за надеждата един ден да има същата близост със собственото си дете. Какъв родител е Алекс и какъв живот иска да живее - пълен с хора, смях и смисъл?

Не липсват и по-провокативни моменти - за силните жени и дали самата тя плаши мъжете, за самотата след голямата любов, за страховете, които все още носи, и за мечтата ѝ просто да ѝ е спокойно на душата и да се радва на живота.

Епизодът завършва с ясно послание - прошката е най-великото нещо, а театърът и смехът са начин да оцелеем, дори когато светът около нас изглежда все по-несигурен.

Прочети още:

• Александра Сърчаджиева показа как е подложена на тормоз в мрежите 
• Орлин Павлов и Алекс Сърчаджиева ще ни учат как да сме в топ форма 
• Яна Титова обяви премиерата на "Брънч за начинаещи" 
• Честит рожден ден на Алекс Сърчаджиева - чаровната усмивка на българския театър