Историята на Ела Фицджералд - жената-глас, която отиде да пее на небето

Историята на Ела Фицджералд - жената-глас, която отиде да пее на небето
Снимка:

На днешния ден преди 22 години от този свят си отива най-знаковата джаз изпълнителка на 20-ти век - великата Ела Фицджералд!

Преди век, край едно ново пристанище в градчето Нюпорт Нюз, щата Вирджиния, на самия кей, след жестоки болки и напълно сама, Темперансе Фицджералд ражда първата си дъщеря. След години Темперансе разказва: "Ако можех тогава щях да отнема живота й, за да не страда. Щях просто да пусна окървавеното й тяло във водата… и край. Но не дръзнах – вярвах, вярвах, че тя няма да има моята участ – сама в родилни болки на кея."

Същата вечер на 25 април 1917 местен рибар дочува виковете на новороденото. Трудно открива откъде идват плачът. Било тъмно. А в тъмнината негрите се съзират едва-едва. Темперансе била от хилядите африканци заселили се по тези места в края на ХІХ век. След като ги открива, рибарят помага на младата негърка и новороденото.

Били Холидей - когато музиката лекува болката

Тази, почти приказна история за началото на един човешки живот, макар и тъжна, след години се оказва историята на първата дама на джаза. Историята на Ела Фицджералд – жената, която цял живот, вместо молитва, шепти: "О, когато ми омръзне тук, аз ще отида там горе и ще пея напук, макар задушена от горист…"

След тези първи часове на неясно бъдеще – ще живее или не, за Ела следват още по-неясни години. Тя израства в негърския квартал в Нюпорт Нюз на Madison Avenue 2050. Баща й Уилиям Фицджералд я изоставя едва когато е на три месеца, затова след години в разговор с Луис Армстронг Ела ще каже – Днес вярвам, че съм зачената от Луната.

Въпреки несполучливия брак Темперансе успява да събере сили и да потърси друга опора в живота и я открива в лицето на Джоузеф Да Силва – висок, кокалест, смачкан от суровия живот, португалски имигрант. Но също като Темперансе готов на всичко да се изтръгне от лапите на мизерното съществуване.

Вечните цитати на гениалния Айзък Азимов

Те се местят в Ню Йорк, малката Ела израства на улицата, едно почти безгрижно детство, изпълнено с игри. Любимата ѝ награда за послушание била да я заведат на театър, там тя се влюбва в танците. Малко по-късно се ражда сестра ѝ, но един ден, неочаквано, едва 30-годишна от света си отива майка ѝ, а този шок преобръща целия свят на Ела...

Снимка:

Тя започва системно да отсъства от училище и да не се прибира вкъщи с дни. Често я откриват в различни нощни заведения в компания на възрастни мъже – Това беше невероятна загуба за мен, не можех да се контролирам.

"Вървях и непрекъснато плачех, докато дойде момента, в който не можех и сълза да отроня повече. Затворих се в себе си и единственото нещо, което ме спасяваше беше музиката и блясъка на нощния живот "– казва в едно от последните си интервюта Ела. 

Следва настаняване в поправителен дом, след като всичките ѝ роднини вдигат ръце от нея и начина на живот, който води. Ела успява да избяга от там след няколко месеца, следва живот на улицата, а малко по-късно тя намира убежище при леля си, която ѝ помага да си стъпи на краката и ѝ намира работа като кабаретна певица.

Снимка:

Въпреки това, тя продължавала да се съмнява дали изобщо става за певица. "Мислех единствено за танците – струва ми се това е моята стихия." Хората не харесвали изпълненията я в кабарето и често са го заявявали гласно, но не, защото не може да пее, а просто, защото никой не разбирал това, което пее.

Ал Пачино: "За хората, за които съществувам от време на време, аз нямам време."

След време тя събира смелост да участва на местен конурс за таланти и така на 17 ноември в 21 часа и 15 минути на сцената излязла Ела. Но… когато тя изпълнила първата си песен, в цялата зала отекнали възторжени реплики.

След години Ела разказва на саксофониста Бени Картър на една от срещите си: "Тогава, там на сцената на „Аполо”, щом усетих тази искрена любов на хората в залата взех своето решение – ще раздам гласа си на хората. Искам да пея."

Снимка:

Макар и бавно, за няколко години, Ела се измъква от лапите на гетото и успява да спечели сърцата на стотици. През 30-те суингът е завладял света, а Америка има своя най-красив глас – гласът на „черния славей”. Така започва бляскавата кариера на Ела Фицджералд.

От средата на 40-те години на 20 век се изявява блестящо на клубната сцена. Работи съвместно с велики джазови музиканти като Оскар Питърсън, Франк Синатра, Бени Картър, Дюк Елингтън, Нат Кинг Коул и др. Особено плодотворно е сътрудничеството ѝ с „краля на джаза“ Луис Армстронг – Сачмо, който освен неин музикален и сценичен партньор е и музикален учител. Усъвършенства изкуството на вокалната импровизация до степен, че става първата джазова певица, чието пеене е равностойно на инструменталната импровизация на бенда.

Върхът на творчеството ѝ настъпва през 50-те години на 20 век, когато импровизационният джаз отново излиза на преден план, особено с появата на бибоп-а. Появяват се виртуозните изпълнения на джазови стандарти като „Hello, Dolly“, „Oh, Lady Be Good“, „How High the Moon“, записани в студио и повторени по съвсем различен начин по време на многобройните концерти из целия свят.

Снимка:

Споделя: „Когато импровизирам, винаги си се спредставям като тенор-саксофона в оркестъра“. През този период от особено значението на сътрудничество ѝ с Норман Гранц с когото значително допринасят за издигането на джаза и приравняването му с „високото изкуство“ на класическата музика.

"Любовта или е безумна, или не е любов..."

60-те и 70-те и 80-те години на 20 век са период на напрегната и ползотворна работа, съпътствана от неизменната слава. Възрастта обаче си казва думата – концертите и звукозаписите стават по-редки, но отново са шедьоври. Последният си диск „All That Jazz“ Ела записва през 1989 година, три години по-късно в Уест Палм Бийч изнася и последния си концерт.

През 70-те Ела губи сестра си Франсис при автомобилна катастрофа, но въпреки тази, а всички останали загуби, тя печели и много – 13 награди” Грами”, Националния орден за изкуство връчен и от президента Роналд Рейгън, Почетен орден за принос в американското изкуство връчен от Джон Кенеди, Почетен медал на свободата от Джордж Буш, както и своята звезда на Алеята на славата и над 200 записани албума. Въпреки това в края на живота си Ела ще попита – Живях ли добре щом всичко това ми се случва?

Снимка:

След болнични изследвания се оказва че Ела има напреднала форма на диабет, на който вероятно се дължи и частичната й слепота. Първата дама на джаза започва бавно да угасва пред очите на света. Макар, че съпротивата от страна на близките и да е била жестока,

Ела взема твърдо решение – аз искам да се сбогувам с публиката си. В медиите плъзва слухът че този прощален концерт е невъзможен. Но Ела за пореден път демонстрира силната си воля и високия си дух – през 1991 тя е стъпала здраво на сцената на Карнеги Хол и повече от 4 часа не слиза от там.

10 велики цитата от любимите ни романтични филми

От там като че ли всичко започва бавно да се снижава докато не угасне напълно. През 1993 година диабетът започва все повече да руши организма на Ела. Той става причина тя да загуби и двата си крака и ослепее напълно. В тези последни мигове от живота й край нея са доведеният й син Рей и внучката й Алис.

Снимка:

Често преди смъртта си Ела споделяла със сина си: "Искам да се превърна във въздух, искам да ида там горе, не при Бог, а на луната. Там е по-близо до земята. Искам да стана въздух. Въздух който да разнася смехът на Алис и песента на птиците."

 На 15 юни 1996 година Ела е намерена мъртва от внучката си. В едно телевизионно интервю през 2008 Алис казва: "Аз никога не видях баба да пророни и сълза. Често пъти е разказвала живота си като някаква тъжна Андерсенова приказка, която няма за цел да натъжава, а само да ни направи по-добри. Аз мисля, че музиката й продължава да прави това с нас и до днес."

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кое е вашето сутрешно "гориво"?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент