Певицата Йоана Захариева – Йоко сподели тази сутрин в личния си профил във Facebook трогателно стихотворение, посветено на Тодор Славков – внук на Тодор Живков, известен със своя колорит, чувство за хумор и бохемски дух. Стихотворението, озаглавено „Прощална вахта“, е своеобразно сбогуване с човек, когото Йоко очевидно е познавала добре и е носила в сърцето си.

В творбата се усеща тиха тъга, преплетена с лични спомени и дълбока символика. Певицата говори за нощ, в която не е могла да заспи – не заради бурята навън, а заради тишината, с която някой като Тодор „си тръгва тихо / през бездните на междувселенските полета“. Морето, фарът, къщата, спомените след купон – всичко в текста рисува картина на човек, който е живял шумно, пълноценно и със страст, но си отива по онзи незабележим, лек начин, присъщ на душите, които са дали много, без да търсят признание.

Стихотворението завършва с призив за покой и с нежна визия за това как душата се освобождава от земното и се прибира „във вечния благодат“. „Аз ще се усмихвам на вятъра, когато ми носи спомена за теб“, пише Йоко – израз на дълбока човешка обич и приемане на загубата с достойнство и благодарност.

Макар и да не споменава конкретно обстоятелствата около смъртта на Тодор Славков, стихотворението свидетелства за загуба, преживяна лично и осмислена чрез поезия. Публикацията й събира десетки коментари и споделяния, в които нейни почитатели и близки на Славков изразяват съпричастност и признателност за този интимен жест.

С думите си Йоко за пореден път показа, че освен талантлива певица е и човек със силна чувствителност – не само към музиката, но и към приятелството, спомена и човешката съдба.