Берлин е град на духове и един от най-привлекателните призраци е Анита Бербер, върховната жрица на разврата; с черните очи, пламтящо червената коса и алените си устни. Обезсмъртена от четката на Ото Дикс, тази ваймарска кабаретна богиня предизвиква всички табута с изпълненията си и прекрачва граници, които и днес биха се считали за шокиращи.

Когато не е на сцената или на екрана, тя се настанява в най-луксозния хотел в града, разхожда се с опитомена маймунка на рамо, носи кожено палто, под което няма нищо друго освен навити чорапи и античен медальон на дълга верижка, пълен с кокаин. Трагична муза, емблематична катастрофа, тя продължава да вдъхновява и да очарова с екстравагантния си начин на живот, който е бил прекалено разточителен дори за Ваймарския Берлин...

Родена през 1899 г., Анита Бербер навършва пълнолетие по време на Първата световна война. Родителите ѝ бохеми се развеждат, когато е на две години, и тя е отгледана от баба си по майчина линия. На 15 години тя започва да посещава уроци при известната съвременна танцьорка Рита Сакето, като в крайна сметка се превръща в звездата на компанията. Докато войната и испанският грип опустошават Европа, Бербер започва да работи като модел и снима първия си филм. Когато е обявено примирието, тя е на турне в Букурещ.

Обратно в Берлин страната е в траур за загубените два милиона души, недостигът на храна продължава с пълна сила, а инфлацията нараства до такава степен, че през 1923 г. с една количка пари не може да се купи и един хляб. В отговор на това отчаяните, берлинчани посягат към всички налични средства, за да излекуват травмата си или да увеличат шансовете си за оцеляване. Улиците са наводнени от кокаин, хероин и проституция. На всеки ъгъл се появяват вариетета, хазартни заведения, гей барове и други нощни забавления. Бербер обаче се издигa в света.

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Marquis de Suave (@marquisdesuave1969)

Анита Бербер имала много повече от скандален живот, изпълнен с необуздан хедонизъм. Тя e истински харизматична изпълнителка, творческа сила с огромен талант и природно надарена танцьорка.

Тя е и актриса, участвала в шест филма само през 1919 г., сред които Anders als die Andern (Различен от другите), едно от първите предложения със съпричастно представяне на хомосексуалността на сребърния екран. Участва в общо 24 филма, сред които са някои от най-важните ранни творби на немското кино.

На сцената на кабарето, тя започва да организира експресионистични солови представления в елитни заведения и да прави собствени хореографии, включително за транссексуалния римски император Хелиогабул (този, за когото историята удобно е забравила да ни разкаже).

В друг танц тя се появява като Саломе, излизаща от урна с кръв, облечена само в лилаво наметало. След като се съблича, тя изрисува голото си тяло в кръв под пищните звуци на операта на Рихард Щраус, преди да потъне обратно в урната. Това е акт, който днес може да се види във всеки ъндърграунд клуб в Берлин.

За голите танци на Бербер е писано много, много от тези писания са безвкусни. "Аз не съм гола танцьорка", настоява Бербер в интервю от 1922 г. Голотата определено е била част от танците ѝ, но еротиката в движенията ѝ винаги е била свързана със смъртта, отчаянието и гротеската на живота. С други думи, тя е била, това което днес наричаме, готик дама. Или експресионист, както са го наричали по онова време. Все пак е цитирана да казва:

"Ако всеки имаше тяло като моето, всички щяха да се разхождат голи"

През 1919 г., когато започва да се съблича на сцената, тя се омъжва за аристократ. За съпруга ѝ Еберхард фон Натузиус не се знае нищо, освен че е внук на пруски политик. С парите на фон Натузиус тя се премества в апартамент в хотел "Адлон" заедно с опитомената си маймуна. Продължава да се среща открито както с мъже, така и с жени, включително, както се твърди, с младата Марлене Дитрих, която току-що е изоставила консерваторията по цигулка, за да заеме място в кабаре на Гидо Тилшер.

По онова време Бербер е модна икона и поставя началото на тенденция през 1921 г., когато се появява в музикалното ревю на Рудолф Нелсън Bitte Zahlen! (Моля, платете!), облечена в безупречно скроен двуреден смокинг и с монокъл.

"За известно време модните жени в Берлин копираха всичко. С изключение на монокъла", казва австрийският писател Зигфрид Гайер. Дитрих очевидно е прихванала смокинг треската от Бербер и е стигнала с нея чак до Холивуд.

Кариерата на Бербер е във възход и тя редовно участва в кабарето Schall und Rauch (Звук и дим) на известния режисьор Макс Райнхарт. След това получава роля във филма на Фриц Ланг "Доктор Мабузе, комарджията", където може да бъде видяна в характерния си смокинг да прави високи, гимнастически ритници и много специфични движения на раменете.

Бербер и Натюзиус се развеждат през 1921 г. и заживява с приятелката си Сузи Вановски, която по-късно открива лесбийския бар Le Garconne. След това, за добро и за лошо, Бербер се отказва от Сузи и влиза в отношения със странния авантюрист, любител на очната линия и танцьор експресионист Себастиан Дросте.

С Дросте като неин партньор и мениджър, животът и кариерата на Бербер се превръщат във влакче на ужасите, от който хората все още получават сътресения. Двамата измислят програма от мрачни хореографии над обилно количество кокаин и започват да репетират това, което наричат "Танци на порока, ужаса и екстаза". Бербер създава най-известните си произведения: Морфин, Кокаин, Мъченичество, Самоубийство, Труп на маса за разфасоване. Двамата си сътрудничат и в създаването на книга със стихотворения и илюстрации, за да придадат друго измерение на артистичните си прояви (днес, нещо подобно бихме могли да наречем зин).

Embed from Getty Images

Премиерата на "Танци на порока" се състои във Виена, в голямата зала "Концертхаус", през ноември 1922 г. Според чешкия хореограф Джо Йенчик, който е бил в публиката, "Морфин" започва с това, че Бербер в кресло си поставя инжекция със спринцовка, след което "изпъва тялото си в невероятна арка, като болезнена дъга". Докато пред нея възникват предизвикани от наркотиците видения, тя изпълнява мъгляви, накъсани, непълни движения. След това наркотикът най-накрая я "пробожда" и тя отново се изкривява в арката, преди да потъне в стола и да "умре". Нека само си припомним - това е било през 1922 г.

Не е изглеждало като "Лешникотрошачката" със сигурност. Консерваторите са скандализирани, че Бербер се е осмелила да превърне пристрастяването си в изкуство, но уважавани писатели като Макс Херман-Найс са във възторг: "За краткия период от време, през който траеше представлението ѝ, тя вдигна цял бунт".

Снимка: Picryl

При всичките им творчески постижения спираловидното пристрастяване води до пропускане на концерти, нарушаване на договори и приемане на многобройни резервации за уж ексклузивни ангажименти, което в крайна сметка води до изключване от влиятелния Международен съюз на артистите. Забраната да посещават сцените на съюза принуждава Бербер и Дросте да работят в провинцията и в чужбина, което намалява приходите им, увеличава разходите им и в крайна сметка принуждава Дросте да изчезне в САЩ с парите от заложените бижута на Бербер - оставяйки я практически без средства.

Embed from Getty Images

На следващата година Бербер, вече 24-годишна, се омъжва за третия си съпруг, американски танцьор на име Хенри Шатин-Хофман, с когото създават дуетното шоу "Танци на еротиката и екстаза", което изнася множество турнета и осигурява на Бербер най-близкото до стабилна рутина, макар и все още управлявана от пристрастяване.

През 1928 г. Бербер продължава да пътува и да прави непрестанни концерти, задвижвани само с кокаин и алкохол. По време на турне в Близкия изток през лятото на същата година тя припада по време на представление в Дамаск и е диагностицирана с напреднала туберкулоза.

Снимка: Picryl

Двойката, съсипана и болна, изминава изтощително пътуване обратно до Берлин, където Бербер умира почти веднага след пристигането си.

След смъртта ѝ се появява нелицеприятна и до голяма степен измислена биография, която оформя наследството на Бербер за десетилетия.  Ако Бербер беше жива днес, вместо да бъде наричана "принцеса на разврата", може би щяха да я възприемат като яростно уверена жена, подобно на Лейди Гага. Бербер е била предизвикателен артист във време, когато този етикет дори не е съществувал.

Затова, когато се връщаме назад в историята, е добре да погледнем и в днешния ден и артистите, които правят дръзките промени, които някои от нас са склонни да заклеймят. Някой ден, може би, бъдещите поколения също ще се връщат назад към хората, формирали изкуството, което познават.

Embed from Getty Images

Добави ни в предпочитани източници в Google