Днес едни ще украсяват тикви, другите ще наричат тикви тези, които украсяват тиквите. Или с други думи – Хелоуин е и народът ни се радва, че има още една причина да се разделя и мрази.
Едните не намират нищо лошо в това да се маскират като страшни, красиви или страшно красиви същества, да се забавляват една вечер маскирани като не-себе си и да продължат живота си с един хубав спомен в повече.
Другите се запасяват с огромни количества жлъч, която започват да бълват още от сутринта по тези, забавляващите се.
И не спират да питат „Защо празнувате чужд празник, ЗАЩО ПРАЗнуУвате ЧужД ПразниИИКК“.
За да не се хабят да питат повече, аз ще ви кажа защо, много е просто.
Ние нямаме наши хубави, весели, обединяващи празнични традиции и взимаме назаем чуждите такива.
Когато при нас е празник, винаги е тържествено-тъжно-молитвено-приглушено. Или е свързано с ядене на нещо. Забавление – никакво.
Да вземем например националния ни празник. Тъй като е свързан с края на една война, довела до освобождаването на страната ни, сме приели да почитаме паметта на загиналите с тежка церемония и едноминутно мълчание.
Така трябва да бъде. Жертвоготовността за по-висши идеали от засищането на собствения ти търбух заслужават почит от следващите поколения.
Но е тъжно, съгласете се. Не празнуваме свободата, почитаме жертвата. Няма веселие. А може след едното да последва другото. След почитането на загиналите, да празнуваме живите – с концерт, с изложби, знам ли…
Трудно е да приобщим децата към този празник, защото от тях искаме само да падат на колене, да поднасят цветя и да мълчат.
За други празници като Съединението и Денят на независимостта няма радост, има само паради и официално издигане на знамето.
С религиозните ни празници е по същия начин. Традициите ни, свързани в Коледа и Великден, са от времената, когато всички са живеели на село и всичко е свързано със земята и реколтата.
Духовното обновление, което сме изпитвали преди, е загубено и забравено. Останало е само яденето и пиенето.
Не знаем как да празнуваме. Възраждането на старите традиции е трудно, защото никой не ги помни, защото сме отвикнали през комунизма и защото просто времената са различни.
Злополучният опит със зарята над "Александър Невски" за Великден преди няколко години, която предизвика много критики показа, че ние не сме готови да празнуваме религиозните събития с радост.
Хем ни се иска да е радостно, хем го намираме за неуместно. Научени сме, че външния израз на вярата ни трябва да е мрачно, потиснато, смирено, глухо.
Затова и с радост попиваме всички обичаи, които ни се сторят по-шарени, по-весели, по-близки до сърцата ни. И до децата.
Докато добавяме празници, а не забраняваме такива, всичко е наред.
Вместо да се опитваме да забраним тиквените фенери, да намерим начин да празнуваме по-сърдечно и по-весело нашите си празници. За да са истински празници, а не само софра и напиване.
Още от Из Edn@
- Трябва ли всички да се разболеем, за да прозрем тези прости житейски истини?
- Не всички стават за модели, както не всички стават за певци
- Няма да купувам коледни подаръци
