За земята, въздуха и човека

За земята, въздуха и човека
Снимка: Thinkstock

На всички мои учители. С благодарност!

Пред мен е моята земя. Моя е по документи, но с нея имам и онзи неписан и неподписан договор за всемирната връзка и вечния кръговрат.

Моята земя е част от нашата, българската земя - тази, която ни свързва, където и каквито и да сме, и  която може да е избор и изход, ако сме здраво стъпили на нея. Предпочитам да я наричаме моя и твоя. Кажем ли "наша", в крайна сметка се оказва ничия, а в последно време - и чужда.

Но нека ти разкажа за отминалия ден. Посрещнах сама утрото. Защото в семейството, което създадох, всеки пое път, различен от моя, а аз уважавам свободата на избора.

Дъждът спря преди дни и ми остави земята - окъпана и жадна за живот. Усмихнах се на уханната роза, извадих внимателно луковиците на зюмбюлите и лалетата.

Преместих маргаритките, окопах градинката и в този момент чух камбаната. След няколко секунди - още веднъж. И още веднъж. И още...

А после - музиката - тъжна и напомняща. Онази, която изпраща човек в последния му път към земята. Такава е традицията тук.

Изправих се заедно със спомените за любимите ми хора и поех дълбоко въздух...

И въпросите в мен сякаш се разлудуваха: Кой е този човек? Как е живял? Можел ли е да обича истински? Чувствал ли се е обичан? Създал ли е деца? Бил ли е достатъчно мъдър, за да им даде нужните отговори и посока?

Бил ли е искрен и верен приятел? Изричал ли е красиви думи? Правел ли е добри дела - ей така просто, за да усмихне или да бъде опора? Примирявал ли се е с това, които е можел да промени? Открил ли е нов път към някого или към нещо? Смял ли се е от сърце?

А музиката продължаваше - ту по- силно, ту по- слабо. Тук траурната процесия минаваше през важните в живота места - родния дом, училището, църквата, любимото място.

Разчистих нападалите клони. Почувствах умора, но се обърнах към ягодите и лука. Колко трева е избуяла! Мен чака... А може би и още някого? Някой, свободен да избира, достатъчно силен и истински вдъхновен да бъде точно до мен, и не за час-два...

Не чувах вече музиката,  но докато се усетя, вече си задавах въпроси за моя живот. Същите въпроси. Накрая седнах на пънчето под крушата, погледнах залеза, а после земята и въздъхнах с усмивка...

Усмихвам се и сега. Защото съм доволна. Доволна съм от всеки свой ден. Доволна съм от това, което имам и правя. Доволна съм, че има какво и на кого да разказвам. Доволна съм, че вярвам в приятелството и любовта! И съм доволна, че все още имам своите мечти, и че все още мога да поемам въздух!

Автор: Иглика Нинова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти