Сън

Сън
Снимка: Thinkstock

Пред погледа ѝ се размазваха червени петна като отлитащи остатъци от сън. Скоро ще изчезнат. Така става, когато спи до късно и денят се е прострял на бялата стена отсреща. Снегът грее и гони птиците от прозореца. Бучките лед в кафето ще притъпят сетивата ѝ и ще възродят съзнанието ѝ.

Сънува го. Винаги става така, когато говорят. "Бумеранг" на Маркъс Милър, отчетливо го сръчква за събуждане. Усеща дъхa ѝ в устата си. Да, когато сънува - я сънува.

Душът разпръсква хаоса в главата ѝ. Топъл. Една прегръдка от водата - лека, но плътна. Каза ѝ, че е нежна като вода и ухае на цъфнала джанка през пролетта. А нейното сърце започна да се схваща от обичане.

Кръвта му е ускорен от пулса влак. Завивките са влажни от желание. Става. Кафе вместо чай. Кафето му мирише на нея.
Тялото ѝ гълта млякото жадно - като майчино.

Трепери от студена възбуда, а страх на прах се разлива във вените ѝ. Свърши физически. Изтъркано. Хладна прегръдка от вятъра и скреж под полата ѝ. Будна е.

Той не вярва в предопределености. Объркал бил годината на раждане, повтарят му от дете. Облича дебел пуловер, кожено яке и шапка - за защита.

Този сън. Заклещил се е някъде между чувствата и разума. И тя стои по средата, за да не се разболее от скука. Повдига ѝ се от собствената ѝ посредственост. Дори кучето ѝ се потриса. Иска да е различна морално - като Кафка.

Сънят е абсент. До несвяст може да я сънува! Страхува се само да не спре, когато постави ясна граница между добро и зло.

Колата ѝ се движи като буркан в блудкава каша от сняг и ежедневие. Придвижва се уверено в суматохата от крещящи клаксони - отвън и отвътре.

Ще пътува с метрото. Майната им на тези задръствания, дават му много време да мисли. Тук хората са обсебени от личното си хихикане и не го забелязват. По-добре.

Обича по-млад от нея мъж. Брутално клише. Коленете му парят за тази жена. Баси, клишето! Срещат се извън града, изхабен от клюки. На гарата, уморена от чакане. Тиха.

Снегът се подхлъзва по челата и бавно изтръпва в телата им, сковани в плътно конопено въже - като тези на алпинистите. Няколко локви между релсите събират цветя от кръвта им.

Влакът беше експрес. Гарванът грачи. Прилепи се лутат без посока. Създателят ги вози.

Автор: Валерия Душкова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти