Равномислие

Равномислие
Снимка: Thinkstock

Всеки човек има някакъв остров на отмора. За едни – това е домът, в който живеят. За други – мястото, където могат да отидат в свободното си време. За трети – нещо друго.

По света живеят самотно милиони хора. Защо това е така?! Едва ли бихме могли да отговорим еднозначно на този въпрос…

Самотата…

Не е ли доста старомодно да се твърди, че е отминал период, а днес, въпреки оптимизма ни, тя тихо и безмълвно да присъства във всекидневието на толкова много хора?
В центъра на повдигнатия въпрос остават нерешени такива злободневни и дразнещи проблеми като тези за духовното сходство и материалната обезпеченост. И едното, и другото все по-често са необходими условия за всяка нова връзка, за всяко ново съвместно съжителство. Особено когато даден човек отдавна се е разделил с младежките си илюзии за щастлива любов…

Трудността идва от невъзможността да наваксаш пропиляното време, да излезеш от рутината, от ежедневната обвързаност с навици и привички, да надмогнеш собствената си инертност. Еднообразието убива човешките пориви. Затормозява емоцията, затлачва мисълта. Ражда нелепости.

Отдавна уж е минала епохата на абсурдния човек, на лишения от собствен периметър на действие, на ограничения от житейските условности човешки индивид. И въпреки това, и днес стои остро въпросът за съхраняване на човешката индивидуалност, за нейното личностно и социално реализиране. А оттук и проблемът за самотата. Щекотлив и парлив, той все още не е намерил своето реално решение.

Но какво ще рече "самотен човек"?

Кой е самотен? Онзи, който е сам, невинаги е самотен. Ако умее да си осмисли времето, ако го запълва с полезна дейност и е доволен от това, нима можем да го сложим в тази категория! Познавам една лекарка-хирург. Тя винаги е живяла сама. Но никога не се е оплаквала, че е самотна. Има уважението и обичта на хората, които я познават, на които е нужна и чийто живот е спасявала.

Има и друг вариант – човек да живее с обкръжение, с много себеподобни и доста често да се чувства изолиран и неразбран от околните. Това вече е въпрос на адаптация, сиреч, приспособимост. И е прав певецът, който в една песен, станала вече шлагер, казва: "Аз съм сам, дори и с теб!". Не е ли това формулата на съвременното понятие "самотност". И не е ли засегната в песента болна струна в човешката душа. Нарушена е хармонията, ненадмогната остава себичността.

Трудно се живее, когато си неоценен, когато не отчиташ необходимостта да бъдеш полезен някому, да направиш някого по-добър, отколкото е бил. Това дарява радост, но не се постига без усилие.

Често пъти обаче ние недооценяваме истинските си намерения. Залъгваме се с уж сериозни ангажименти, за да прикрием някои свои слабости и вероятни грешки. Засегнат ли ни другите, бързаме да ги обвиним и да търсим обяснения от тях.

И още нещо – склонността ни понякога да поставим себе си в центъра на внимание ни пречи реално да анализираме допуснатите от нас грешки и да се стремим да не ги повтаряме. Понякога злоупотребяваме с търпимостта и нервите на онези, които по един или друг начин желаем да спечелим, да задържим. И не проявяваме ли своеобразен егоизъм, когато прекалим с оказаното ни внимание?!

Изкуството да общуваме е трудна наука, която научаваме твърде късно, ако навреме не сме се огледали, не сме коригирали, преценили собствените си мотиви на действие и отчели грешките си по отношение на хора, с които ежедневно ни сблъсква животът.

Коректността, колегиалността, честността и принципността в критериите, с които мерим тази или онази човешка постъпка, са необходими предпоставки за разумно и ненатрапчиво общуване.

Всеки ден се сблъскваме с какви ли не обстоятелства. Решаваме какви ли не въпроси. Ангажираме съзнанието си с различни истории, ставаме свидетели на събития, в които и нерядко сме участници. Търпим характери, навици, капризи. Търпят и нас.

Вглеждаме ли се често в условията, които ни се предоставят или които ние създаваме? Отчитаме ли своята компетентност и възможности? Заемаме ли мястото, което ни е отредено, или не?!

Много са факторите, които определят нашия стил на живот. В състояние ли сме да осмислим и променим някои свои увлечения и залитания, за да не подведем както себе си, така и околните?

* * *

Самотни или не, важното е да потърсим начин да надмогнем някои свои недостатъци, да направим крачка към по-смислено и полезно запълване на времето. За да можем след години, когато се обръщаме назад, да има какво да си спомним. И да ни бъде уютно в душата…

Автор: Яворина Николова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти