На свято място

На свято място
Снимка: Thinkstock

Здравейте, 

Пиша Ви за рубриката "Из Edna@".

Това не е точно статия, а едно неизпратено писмо до любовта на живота, тази, която винаги си тръгва безвъзвратно, а така искаме да върнем. Дано Ви хареса, бих се радвала да го прочета в рубриката.
Благодаря за отделеното време.


Аз отидох на онова място, където ти ме заведе преди, нашето място го нарекох...

Качих се на хълмчето и загледах звездите. Прозорците на къщите отдолу светят, криейки душите, затворени зад стените. Но в моите мисли са стаени нашите две души, там от преди време, когато бях с теб, на същото това място и бях щастлива и волна, като птичка.

Тревата сега е зелена и свежа, нали е пролет… Всичко е същото, без едно – теб те няма. Но аз съм тук.

Качих се, за да призова душата ти, да помоля сърцето ти да ме обича. Искам никога да не си беше тръгвал… Има толкова много "иска ми се" и "ако".

Лягам в тревата и усещам силата ѝ под мен, усещам как земята пулсира и се сливам с природата. Гледам звездите и се приближавам към тях все повече и повече. Вдишвам с пълни гърди нощния въздух и си представям, че си до мен и дишаме заедно, твоят аромат ме обгръща.

С теб винаги сме имали толкова много да си кажем, но тази нощ имам нужда да помълчим и да почувстваме. Искам да спреш да мислиш и да започнеш да чувстваш, да излееш сърцето си пред мен и да напоиш сърцето ми с чувствата си. Искам да си себе си, без страх и без съмнения – просто истинския ти, такъв, какъвто те познавам аз.

Затварям очите си и чувам гласа ти, виждам очите ти и забравям, забравям настоящето и се разтапям в миналото, където бях твоето щастливо момиче, смеещо се под звездите и с пееща душа, напълно твоя.

Ръцете ми милват тревата, сякаш твоята кожа… Поливам почвата със сълзите си и я наторявам с чувства.

Утре, като отидеш, там ще има израснала нова, зелена и сочна трева, ще има цветя и те ще ти пратят моето послание… ОБИЧАМ ТЕ!

Снощи отидох там, където ти ме водеше… и ти оставих послание. Ще го прочетеш в тревичките, които галят краката ти, докато вървиш. Ще го видиш по дърветата, които хвърлят сянка над теб. Ще го усетиш по аромата на въздуха. Ще го познаеш по звездите, които гледах цяла нощ.

Само те знаят всичко, само те ще ти кажат истината.

Там ще намериш душата ми, която оставих за теб, да те целува, когато аз не мога, да те прегръща и да те пази от всяко зло.

И ако някой ден прочетеш посланието ми, потърси ме, знам, че ще ме обичаш тогава.

А аз ще чакам, търпеливо и всеотдайно… Защото само голямата обич заслужава… Защото никога няма да забравя твоите сини очи… Защото те обичам до полуда, до безкрайност.

Автор: Яна Маркова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти