Колко ти струва да бъдеш смотан

Колко ти струва да бъдеш смотан
Снимка: Thinkstock

Четвъртък. От онези, които доказват, че Любовта съществува. И че няма нищо по-комично от подробните планове за живота на една дребнава Дева.

Сакът ми е зарязан до входната врата, а треньорът ми е изоставен, защото са се появили непреодолими логистични пречки, за преодоляването на които трябва да се откажа от спорта или от 14 сантиметровите си токове.

Днешната суета винаги е по-силна от бъдещите ползи. Но нищо не може да ме спре по победния път към отмятането на задължения. Иначе как се поддържа имиджа на успяла, красива и щастлива.

8756 крачки според мобилното приложение на телефона ми, 4 разнопосочни точки в София, разговори с клиенти, вино с приятелка, една бърза фотосесия, две стратегии, три ценови оферти и на финала съвсем неочаквано, психологическа подкрепа за близка, претърпяла автомобилна катастрофа.

На път съм да спечеля всички тиквени медали на Четвъртъка. Остава ми само последната дневна задача – да си хвана такси, което да затътри изтощените ми от завоевания на кокили крака.

Ръкомахам пред първата жълта кола с финеса, копиран през ранните ми женствени години от Кари Брадшоу, и лимузината спира. Настанявам се изискано на почти новата дамаска и тъкмо да се усмихна с удовлетворение, съзирам шофьорчето.

Непоправим тежък пич от Дружба, с татуировки по целите ръце, най-нов модел мобилен телефон, “маркови” дрехи, бавни заучени движения, с които приближава към устата си ЦИГАРА. Мислите ми трескаво започват да се блъскат в уморената ми вече глава. На повърхността нищо не е по-лошо от последствията за безценната ми, буйна, обгрижвана с толкова скъпи стилизиращи продукти, грива.

Колата вече се движи бавно, но пък пушекът от цигарата бързо обгръща отчаяната ми от безпомощност душа. Ако имам 2 гр. мозък и 3 гр. смелост ще се развикам в дясното ухо на пича, че ИСКАМ веднага, задължително на секундата да си изгаси цигарата, да ме остави на кръстовището, да ми повика друго такси и да ми плати за причиненото неудобство.

Ако… Умът ми ражда мисли със скоростта на звука, но явно някое ключово нервно окончание е било прекъснато от дневното трамбоване по павета, защото устата ми не пропуска никакъв звук. Задръстванията се проточват, проточва се и фасът от устата на непознатия, когото съдбата направи обект на всичките ми гневни копнежи.

Като контрапункт на тази мудност изведнъж пръстите му трескаво започват да дращят по екрана на телефона – знаци, икони, стикери… Вайбър ще завладее света. Бурна страст без звук. Същатата като моята. Не забелязвам как сме се качили на Околовръстното и колата се ускорява, без нищо в “Купето на отчаянието” да се променя.

Очите трескаво се взират в екрана, устата придърпва фаса, пръстите потупват по скрийна. Мисля, че имам около 30 сърца и всички са ми паднали в петите.

Само още веднъж през живота си съм била убедена, че ще умра преди да стигна. Един приятел ме кара до Бургас, но психологически е по-уютно да те убие познат. Явно силата на 5-те грама Душа, която нося, е в състояние да роди равна по тежест Смелост, защото изненадана от себе си извиквам: “Моля Ви да не пишете на телефона си, докато шофирате!”.

“Какво?”

“Да не пишете, докато шофирате, защото ме страхувате.”, отговарям аз с лек мек опит да включа хумор и така напрежението да се изпари.

“Аз не съм, докато се движим, ама добре.” Тонът е хладен, ръката пуска телефона, но очите остават вперени в него. Не смея да извадя собствения си телефон, за да напиша на мъжа си къде се намира полицата ми за застраховката и да му заръчам да заведе децата на първия им учебен ден въпреки траура, защото ако и аз не гледам пътя, няма да мога да изкрещя преди да се забием в някой смарт или ТИР.

Вече съм абсолютно убедена, че няма да свие на кръговото, а ще продължи към неизвестна посока, където ще ми отмъсти за дързостта със смърт. И тайно се надявам, че ще ме открият преди да се разпухна съвсем и ще могат да ме погребат с някоя D&G, както си мечтая. Какво облекчение изпитвам само в мига, в който пуска мигача в посока към цивилизацията. Още само 5 мин. сили и ще прегърна децата си. Без телефон и цигара тежките движения стават нервни.

Потупване по скоростния лост, отваряне и затваряне на прозореца, следват намаляване и увеличаване на музиката от радиото и в заветния миг той идва. Големият Въпрос на нашата връзка. “Цигарите пречат ли ви?”

Имам само стотни от секундата да реша дали отново да бъда смотла, отчаяно вкопчена в животеца си или да му хакна страшната си решителност в лицето.

“Съвсем мъничко още и слизам.”, смотолевям с 20% от гласа си. Само 3 мин. още и животът ми ще зависи само от стабилността на собствените ми токове.

“Да, да, тук е чудесно, благодаря Ви. Ето..., нямам нужда от касов бон. Чудесно.”

“Хайде, че свивам вече към Дружба, не се издържа вече в тази кола.” “Верно ли? А аз мислех, че е някакъв мой личен проблем.”, отговарям любезно преди да се отправя към дома си. Завъртам ключа и децата наскачат с ентусиазъм преди да се отдръпнат в шок.

“Уууу, как миришеш. Какво си правила?”

“Компромиси.”, смотолевя една смотла по същото време, докато се съблича в банята. 

Автор: Пепи Димитрова

Още от категорията Из edn@

От любов в приятелство - над едно парче торта

Нова любов или нова грешка?

Секс и пълнени чушки

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква суперсила би искала да притежаваш?

Оферти