Истина от Родопите

Истина от Родопите
Снимка: Thinkstock

Ежегодната среща на випуска. Среща на българи от различни краища на страната, с различни съдби и интереси. Но обединени от идеята да пазят България и да  доказват, че това си струва.

Тази година срещата е на Кръстова гора.

И понеже сме различни, всеки се придвижва към целта по свой начин и мотивиран от своите причини - общуване с природата, среща със себе си далеч от сивото ежедневие, изследване на непознатото, стремеж към различно вдъхновение, питие с приятелите...

Предлагам ти да тръгнеш с мен! Не се движа прекалено бързо, защото е твърде вероятно да пропусна същественото.

Първият надпис, който приковава вниманието ми е "Дар за поколенията" - каменна чешма, която утолява жаждата на пътешественика за вода, а може би и за още нещо. Благодаря ти, мило семейство от село Югово! По-нагоре минавам и покрай други чешми и  всяка една от тях разказва - за 10 годишното овчарче, застигнато от гръм, за щастливото изцеление на болното момиче... Приближавам се към мъж, който в момента прави нова чешма - за здраве на цялото семейство. Няма спънки от страна на институциите - достатъчно е само да подадеш молба до кметството и да имаш голямо сърце...

С особено вълнение влизам в крайпътен параклис. За него зная от усмихната възрастна родопчанка. Не изглежда странно по тези места да съградиш и изрисуваш храм на преклонението, да оставиш свещи и паничка за дарения и хората свободно да влизат, без да присъстваш...

Пътят нагоре се стеснява, а преминават и доста коли. В повечето от тях има възрастни хора, болни и деца... И тяхната вяра.

Пристъпвам встрани, но така забелязвам и се наслаждавам на дивите ягоди и череши, виждам сърничката, далеч зад дърветата, разговарям с хора, които са наоколо. За какво ли? За мечки и за тези, които се страхуват от мечки...

Неусетно съм наближила свещеното място. Получила съм какви ли не указания какво и как да направя, но решавам да следвам вътрешния си порив. Наливам си вода от аязмото, намирам си камъче, прегръщам Edna жена, която плаче, тръгвам нагоре по стълбите, покланям се на всеки светец, заставам смирено и с вяра пред кръста. Който също има своя история - на падение и осъзнаване. Паля свещичка за здраве, за няколко минути се сливам с тишината и поемам обратно. Слизам надолу по стълбите, но в същото време усещам, че летя нагоре...

Звън на чанове ме приземява. Пред мен е мъж на средна възраст - с тениска и дънково яке. Изчаквам другите, а той започва да ми говори - за живота си след инфаркта, за смисъла на съществуването, за нещата, които се случват в България, за радостта от малките неща...

Време е да тръгвам. Мъжът взима от масата пред себе си нещо, притиска го силно между дланите си и ми го подава: "За тебе е!" Поглеждам - парче розов кварц, камъкът на любовта...

На място като това, всичко, което се случва, е благословия... За тези, които могат да вярват, включително и на себе си.

Вярата е тази, която вдъхновява да даряваш и  да се уповаваш на вярата на другия... Вярата е тази, която ни дава сили и в най-големите изпитания, дори и далеч от родината. Вярата е тази, която може да ни обедини. А там, където има вяра, има и любов.

И понеже вярвам, в ръката си аз имам парче розов кварц - Edna красива истина от Родопите...

Автор: Иглика Нинова

* Снимките са предоставени на Edna.bg от автора на материала и представят кадри от мястото на описаната в текста история.

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква суперсила би искала да притежаваш?

Оферти