Интелигентният и тарикатът

Интелигентният и тарикатът
Снимка: Thinkstock

Отдавна се говори, че образоваността на българина е близо до критичния минимум. В световните класации по образованост ние сме на последните места. Особено в това да анализираме текст и да умеем да четем с разбиране.

Това впечатление се подкрепя у мен и като чета коментарите - под статии и снимки. Те в повечето случаи са повърхностни и в двете крайности - подкрепящи или осъждащи.

Ако е вярно, че живеем в едно виртуално общество и мястото ни за общуване е във виртуалното пространство, то трябва да се научим да ценим думите. Защото те са основното ни средство за общуване там. Чрез тях ние трябва да предадем настроение, отношение, чувства и мисли. Ето защо трябва да се отнасяме с нужното уважение към тяхото използване.

В едно предаване проф. Стефан Ставрев бе казал, че думите са загубили своето значение и той няма вяра в тях. Че ние ги използване не за да общуваме, а за да се лъжем, да извелечем полза.

Лично аз много ценя думите и им вярвам.

Не са малко случаите, в които съм съжалявала, че съм изразила гласно мнението си и то не защото съм излъгала, а защото виждам, че не съм разбрана.

Преди се борех и спорех до последно, когато изразявах позицията си. Но в един момент видях колко грозно и гротескно изглеждам и спрях. Разбрах, че ако не те разберат от малко, то няма да те разберат изобщо. И затова вече рядко обяснявам.

Какви са моите наблюдения върху общуването на хората реално и виртуално.

Първо - хората говорят с клишета: "Когато ти е най-трудно, се случва нещо хубаво", "Когато се затвори една врата, веднага се отваря друга", "Всички сме така", "Кой не иска тези неща!?" и т. н.

Когато пишем коментар, ние сме автори и като всеки автор, трябва да изложим мнението си така, че да изразим лично отношение, което можем да подкрепим с цитат, но той вече става наш, защото изразява конкретни наши мисли.

Второ - хората се оплакват и мрънкат, вместо да потърсят решение. Или се правят на възмутени от това или онова, или го играят моралисти.

В крайна сметка хората са различни. Имат различни ценности или абсолютна липса на такива.

Според мен е по-добре да се опиташ да разбереш човека и неговите ценности и ако те са неприемливи, да му посочиш друг път на развитие. В този случай си струва да разнищваш поведението му, ако искаш да му помогнеш, иначе си е живо клюкарене.

Ако ли пък видиш, че човекът няма никакви ценности, по-добре е да прекратиш контактите си с него. Ако те са неизбежни, просто стоически изтърпи присъствието му и продължи напред.

Трето - всеки е сам за себе си. Аз лично обичам колективната игра, но не и колективното прецакване.

Ако ще играем заедно, трябва да го правим като отбор, всички дружно да работим за общата кауза, а не да се надцакваме и някой да изпъкне. И всички да си поделят задълженията, а не един да понесе целия товар. За целта са необходими отборен дух, дисциплина, отговорност и спортсменство.

В последно време от телевизионния екран се излъчват все по-позитивни послания. Налага се позитивен модел на поведение чрез публицистични предавания или реалити формати.

Ако до преди няколко години се държеше да изпъкне простотията, арогантността и интригата, сега все повече се акцентира върху градивното поведение, дисциплината, отговорността, здравословната амбиция и лоялната конкуренция.

По мои наблюдения все повече се отдалечаваме от варварското поведение на пошлост и се отправяме по пътя на развитието и еволюцията в човешките отношение - път на истина и отговорност.

Човечеството е еволюирало, защото е престанало да вярва на лъжите и е открило пътя на истината. Проявило е решителност и смелост да види какво има отвъд онази планина, дали наистина има демони в гората, да разкрие истина ли са думите на политиците...

Аз призовавам хората да са истински, да казват истината, защото само това е пътят на развитието. Останалото е лицемерно нагаждане с цел оцеляване.

И ако искаме да се изкачим по стълбата на световните класации, е добре да се научим да спазваме правилата и да играем отговорно и последователно, а не по онзи стар български обичай "Интересът клати феса".

Добре е да осъзнаем, че на сала сме всички ние и ако някои тарикати започнат да го клатят според собствения си интерес, има опасност да повлекат всички ни след себе си в бездната на безвремието.

И накрая, отново ще цитирам проф. Стефан Ставрев: "Интелигентният човек търси истината, а тарикатът - ползата!"

Автор: Мирослава Ганчева

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти