Детето в мен

Детето в мен
Снимка: Thinkstock

Намирам се някъде, някога и почти сама, както винаги. В същото време се чувствам заобиколена от обичащи се хора и семейства. Вярно е, че така посрещнах самата година и си пожелах това да бъде водещата ме сила за този период.

И така, там и тогава, аз изучавам средата, в която се намирам. Новата среда и аз сама – усещане за неизвестност, мъгла и приятно, гъделичкащо отвътре, чувство.

Интересно и любопитно ти е, като на малко дете – какво е това? От кога е тук? Кой го е направил? Какво е било? Какво ще бъде? Защо има толкова зелени поляни, но никой не се грижи за тях и не създава красиви алеи, пейчици и люлки, на които да излязат на разходка всички прекрасни хора наоколо?

Защо тук се строят бетонни блокове, разкарват се скъпи джипове, а като влезеш в двора на някой мил човек, чуваш как обикновеният човек се стреми да закърпи месеца, годината, живота си. В кърпене на дупки ли е смисълът на живота ни?

Ние, децата, не разбираме думата "няма", знаем само, че не я обичаме изобщо. Душите ни са щедри, богати, в сърцата си имаме всичко – мечти, добрини и чудеса. Вярваме, че можем да променим света, че всичко е възможно, изобилно. Искаме свободно да подскачаме по полянките, по площадките. Да, не ни пречи, че вместо окосена трева, има бурени - пак ще си играем.

Но защо до един палат стои скъпа кола, а кучетата пазачи лежат надменно и дори не те лаят? А съседите им са сгушени в скромен двор, в малка къщичка, а кучетата им злобно те джафкат. Дори кучетата се бунтуват на цялото разделение. Поглеждам лъскавите бетонни сгради и се питам: "Хубаво ли им е там?" На мен не би ми било. Как се будят, ако не чуват как пеят петлите и чуруликат приятелчетата ми врабчета на дървото?

Когато бях малко дете, много ме привличаха тези сгради и коли, тези мадами с хубави дрехи, обувки и бижута. Много исках да съм като тях. Да имам от всичко по много. Знаех, че едва ли това е щастието, но исках да го усетя. Пораснах и успях да се доближа до мечтаната самостоятелност, до изобилието, до сбъднатата ми българска мечта.

Сбъднах всичките си мечти, които имах за около 25-годишната си възраст. И изведнъж хоп – сгромоляса се всичко. Бях пред дилема между чистата съвест и кариерата си. Избрах чистата съвест, както мама ни учеше със сестра ми от малки. Да бъдем достойни, честни и добри хора. Избрах да се върна отново в началото на историята и да поправя "бъговете" в системата си.

Месеци наред мислих къде и какво се обърка, докато не стигнах за пореден път до един и същия отговор – любов. Някъде в цялото пътешествие загубих радостта от това, което правех. Толкова бях програмирана да довършвам докрай нещата, които започвам и да търпя, въпреки, че не ми харесва. Толкова трудно бе да кажа "Не!". Но когато си имал толкова "бъгове", "не"-тата се оказват много повече, отколкото си очаквал. И преходът е дълъг, бавен, но плавен и сигурен.

Когато избрах чистата си съвест, се питах дали има логика, дали си струва. Разумът ми ме съдеше, но сърцето ми ликуваше. Все едно скъсах веригите му и то най-накрая полетя.

Събуди се детето в мен, готово да пътешества, да се радва, да играе, да научава нови неща. То искаше да бъде просто обичано, подкрепяно и пазено. Да му се дадат кофичките и лопатките на пясъка и да твори замъци, а когато обърка нещо, да му се каже: "Няма нищо. Пробвай пак, хайде ще ти помогна, ще ти покажа, а ти ще повториш. Вярвам в теб, независимо кой ти казва, че няма да можеш. Ти си най-доброто, най-прекрасно дете на света и аз много те обичам. Ти си най-прекрасното "любовче" на света. Давай смело, до теб съм и ще те подкрепям винаги." 

И това детенце ще расте вярващо в себе си, с големи и смели мечти, винаги ще привлича хора - учители, които да му подават ръка. От ръка на ръка, ще си пробива път напред. А когато падне и се удари, винаги ще има някой, който да му напомни, че няма безопасен път, но само най-смелите успяват, защото не ги е страх от някоя драскотина и болка – било то физическа или сърдечна. Ще знаят, че когато някой им каже: "Ти си лудо. Това е невъзможно да стане. Няма да успееш.", то ще отговори: "Само гледай и се учи!"

Детето във всеки от нас е ключът към щастието ни. Дали сме родители, приятели, амбициозни лидери или домакини с малък собствен двор, нещото, което изпълва цялото ни същество със смисъл и значение, е подкрепата, която даряваме на децата край нас.

А това става като всеки ден си говорим с детето вътре в нас. То ни дава криле. Смисъл и значимост.

Автор: София Русева

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти