Днес ме е страх, че съм родител. Днес ме страх, че трябва да възпитавам човек, че съм поела отговорността освен за отглеждане, но и за възпитанието на невръстно същество.
Всеки от нас - дори и да не се е сблъсквал директно, от дете знае, че да си родител означава грижи, тревоги и ред други проблеми, както във физическо, така и в чисто възпитателно отношение.
Но днес се тревожа повече за това, че повече време се прекарва в обсъждане на марката памперс, която се ползва, марката дрехи, която се облича. Така се започва... с годините проблемите стават още по-сложни - колко струват обувките, дрешките, телефоните и други още по-големи "играчки".
И да се спрем вече не можем. Не можем да помислим например как се справяме с най-сложния момент от създаването на новия човек, а именно възпитанието.
Детето ти ляга между 23:00 - 24:00 часа вечер и на следващия ден заспива на масата в детската градина по време на обяд. И на това казваш, че е "будно" и "пъргаво" и не се изморява лесно.
Аз бих казала, че това е плод на неосъзнаването от нас, родителите, на грешния път на възпитание... Днес то заспива в градината, утре в училище, а след това на работа. За съжаление...
Дали не грешим, имайки предвид тежкото ни ежедневие? Дали да не споделим, да обсъдим с близък човек? Правим ли най-доброто? Наистина ли е така? Можем ли да съдим? Личен избор е как да направиш детето си човек...
Ние сме тези, които посочват пътя на децата ни. Дано осъзнаваме, че каквото посеем сега, ще жънем в бъдеще...
Бъдеще!
Автор: Анелия Недялкова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Добави ни в предпочитани източници в Google
