Най-тъжното на разбитите сърца е, че имат толкова много за казване на определен човек. Всяка песен носи спомен, който трябва да бъде изпят. Всеки стих изрежда рими..същите рими, които това сърце задържа между пукнатините си и няма как да изкара наяве.
Толкова много думи, които искаш да изкрещиш, но няма кой да ги приеме... Те отдавна не принадлежат на получателя си.. И си мислиш, че всяка дума е специална,красива,силна, сърцераздирателна... А единственото, което се раздира е само и единствено твоето вече разпокъсано сърце. Никого не трогваш. И това е най-тъжното на разбитите любови.
Мислиш си, че след като твоите емоции са толкова силни..и отсреща е така. А всяка дума, уж красива и обичана..полита и като бумеранг стига до целта, но я заобикаля и се удря в адресанта.. Отново в твоето вече разбито сърце... Никой не чува. Никой не усеща. Само твоето разбито и нещастно сърце. Това е най-тъжното.
Или не...най- тъжното е, че не спираш да откриваш нови начини как да накараш другия да чуе, да приеме...
Ти си точно един просяк. С разпокъсани надежди, мръсно сърце ( което дори не е цяло), смачкан копнеж и две-три сълзи за милостиня. Уморен си, от цялото просене, от иновативните идеи за това как да събереш парченцата, разпиляни на земята..за това как да го накараш да те чуе. Все пак и той някога те е обичал, не може да не усети нещо.
А той..богат от цялото внимание, от всички подарени чувства и сълзи..те заобикаля, важен, нали е богат и няма твоите проблеми.
Спри да просиш! Спри да коленичиш, когато навън има слънце и най-вече хора, които просят от теб, но ти си тъй важен да ги заобикаляш. Спри да живееш ниско долу, молещ се! Спри!
За жалост обаче в живота няма магазинче за надежди. Ако хората можеха да си купят ново сърце нямаше да има музика..нито пък поезия или този красив роман, който четеш и не искаш да завършваш.
Така че...благодаря ти, разбито сърце! За болката, която ражда мелодия. Благодаря ти, негоднико, че не чу нито една моя дума, за да мога да събирам думите си и да ги подаря на света, където все някой ще се почувства като мен!
Благодаря ти, че ме научи на следното : За любов не се проси! Нещастен е само онзи, който отказва да я приеме.
Аз нося любов в сърцето си, за жалост е несподелена, но си е моя и аз ще я превръщам в думи, докато не се събудя цяла. И всъщност всяка частица от сърцето диша и обича и боли със силата на цяло.
Аз съм живата, а ти си там, замръзнал в ината и безразличието си. Ти мен повече няма да ме чуеш да се моля. Всяко изречение, адресирано до теб, ще си го записвам и пазя и обичам, защото това си е моята несподелена любов, тя работа при тебе вече няма.
Автор: Нели Стойнова
Още от нашите читатели:
Мъжете били от Марс. А жените?
Не, честно, не искаш жена като мен...
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
