Днес в рубриката на „Edna.bg пита...“ гостува edna вдъхновяваща жена. Елеонора е психолог и психотерапевт, специализирала в интегративната психотерапия с фокус върху социалната и емоционалната интелигентност. В интервюто тя говори за емоциите, границите и умението да живеем по-осъзнато.

Напоследък сякаш все по-често чуваме да се говори за емоционална интелигентност, дори в реалити предаванията, понякога, когато някой иска да обиди другия, той му казва „ти не си емоционално интелигентен“, но дали всички хора, които използват този израз, знаят истинското му значение? Може ли да ни кажеш какво всъщност е емоционалната интелигентност?

Емоционалната интелигентност, и аз добавям в скоби и социалната интелигентност, са умения, които ние можем да изграждаме. Най-просто казано, така както аз го разбирам, емоционалната интелигентност е умението да разпознаваме емоциите си, да ги изразяваме и не на последно място да ги разбираме. Оттук насетне, след като вече сме разпознали емоцията си, изразили сме я и я разбираме, можем много по-лесно да се социализираме. Това е целта - да бъдем по-адаптивни в междуличностните си отношения, да се справяме по-добре със стреса и да взимaме най-правилните решения.

Снимка: /Личен архив

Да разбирам, че емоционалната интелигентност е свързана с щастието?

Да, ще разкажа и за това малко повече, но исках да допълня нещо. Емоционалната интелигентност се състои от умения, които могат да бъдат развивани във времето. Аз работя с един инструмент, който е инструмент за самооценка, в който човек може да изследва 15 от уменията си на емоционалната интелигентност. На база на този инструмент EQI 2.0, който е разработен от канадска компанията, е установено, че четири от уменията имат пряка връзка с щастието или благополучието ни. Това са: умението ни да се себеактуализираме, умението ни да бъдем оптимистични, умението ни да развиваме междуличностните си взаимоотношения и умението да осъзнаваме емоциите си. Тези четири умения, развити добре, подпомагат за това да се чувстваме щастливи.

Ако успеем да развием повече тези умения, това би ли ни помогнало в комуникацията с хората, независимо дали приятелски, колегиални или интимни?

Разбира се, но как върви въобще и подредбата в инструмента е по-интересно. Подредбата се дали се на пет клъстера. Първият клъстер е да осъзнаваме емоциите си. И там имаме три умения. Вторият клъстер е да изразяваме емоциите си по логичен ред. Първо ги разбирам, след това съумявам да ги изразя. След като аз добре съм развил уменията си да изразявам емоциите си, вече мога да развивам добри междуличностни отношения, което само по себе си повлиява на моето взимане на решения и справянето ми със стреса. Затова ставам по-адаптивен към света. Предлагам ти, тъй като си говорим за емоционална интелигентност, да поговорим малко и за самите емоции, за да мога да разкажа малко повече за уменията като такива. Ти сама каза в самото начало, че не си убедена, че хората са неясно какво точно означава емоционална интелигентност. И ние много често я свързваме пряко с емоциите, а не с това какво правим ние в социална среда, как реагираме на някакви стимули, така че да бъдем адаптивни за света. И затова първата стъпка е разпознаването на емоциите.

Снимка: /Личен архив

Емоциите са пет фамилии. Това са страха, гнева, тъгата, отвращението и удоволствието. Всяка една от тях съдържа набор от много различни интензитети на емоцията. Например, при гнева - от раздразнение до ярост. Всяка една фамилия от емоции има код - какво стои зад самата емоция тогава, когато я изпитам. Има сигнал на телесно ниво и послание, т.е. какво означава сама по себе си.

Да започнем, например, с гнева. Кодът, който стои зад гнева, е „нарушени са ми границите“. Посланието е, че трябва да направя нещо, за да поставя границите си. Това ми казва емоцията, идвайки в мен. На телесно ниво, може би всички знаем как се усеща - ставам раздразнителен, усещам енергия в тялото си, и съответно трябва да предприема някакво действие. Именно с това работи емоционалната интелигентност. В този случай, когато говорим за гнева, умението, което можем да развиваме, е контрол върху импулсите. Тоест, аз се ядосвам, изпитвам някакъв гняв в този момент и идеята не е да реагирам импулсивно, идеята е да преброя до 10 или чрез някаква своя собствена техника да удържа емоцията, така че да мога да предприема някакво конструктивно действие, за да реагирам по правилния за мен начин. Съответно, за да работим добре с гнева, трябва добре да познаваме ценностната си система. Трябва да знам кои са моите правила в междуличностен контекст, кои са моите правила в работен контекст, кои са общочовешките, изходните ценности, които важат за всички нас - да сме добронамерени, да изпитваме емпатична радост един към друг, да сме състрадателни. Друго умение, което можем да развиваме за справяне с гнева, това е асертивността. Това значи да бъдем максимално здраво действащи тогава, когато усещаме гнева. Да можем да се отстояваме, да се заявяваме, да изразяваме мнение, да сме съответни на това какво усещаме в момента, съответни и на реалността.

А трудно ли се учат тези умения?

Уменията се учат с постоянство. И не е идеята да ги развием в абсолютна крайност. Нищо крайно не е здраво. Идеята е да умеем да ги балансираме. Давам пример. Представи си човек, който е твърде емпатичен. Той твърде много се влияе от това другите да са добре. Твърде много състрадава. Твърде много съпреживява. Твърде много „стои в обувките“ на другия. В този ред на мисли, вероятността този човек да не е развил добре своето умение за себезапазване, е голяма. Идеята е да умеем да балансираме. Да намалим малко емпатията, за да можем да се себезапазим.

По какъв начин човек може да работи върху това да развие тези умения? Има ли такива книги или практики?

Аз самата съм развила своите умения чрез практика. Тествала съм се през този инструмент EQI 2.0. Не е задължително да използвате някакъв вид инструмент за себеоценка. Можете и сами да анализирате поведението си или да получите обратна връзка от най-близките си хора и да започнете да тренирате тези умения. Аз, например, имах проблем с контрола върху импулсите. Ядосвах се и реагирах прибързано. Това доведе до влошаване на междуличностни отношения. Хората не се чувстваха доволни, когато реагирам твърде импулсивно или съм твърде крайна в изказването си. И затова започнах да тренирам асертивност и контрол върху импулсите - да удържам, когато усетя, че гневът е в мен. Аз нямам контрол върху самата емоция. Нещото, върху което имам контрол, е по какъв начин да реагирам. В този момент, ако се спреш само за момент и избереш поведението си, вероятността то да е правилно и да доведе до здрави отношения, е много по-голяма.

Посланието на страха е „слушай интуицията си“. Когато при нас се появи страхът, първото нещо, което трябва да направим е да се запитаме „сега какво ми казва интуицията“? Какво е усещането ми за дадена ситуацията. Страхът ми реален ли е или измислен? На телесно ниво страхът се усеща например като оттегляне на кръвта към центъра, изстудяване на крайниците и пр. Съответно тук трябва да се работи най-вече с интуицията и с разграничаването на реален от измислен страх. Защото реалният страх е нещо, което може да ни задвижи, емоцията страх може да бъде полезна за нас. Обаче измисленият страх е нещо, което може да ни спре. Например, ако сега в това студио влезе мечка, ние всички ще реагираме инстинктивно да се защитим. Тоест страхът, появявайки се в този момент, ще ни предпази. Ако обаче стоим и си въобразяваме, че в този момент може да се случи нещо или да влезе някакво животно - нещо, което да ни застраши, то това е наш измислен страх, който не кореспондира с реалността. Какво умение можем да тренираме, така че да се справяме със страха? Едно от уменията е да се научим да сме адаптивни - да проверяваме реалността, да разграничаваме истина от внушение.

Следваща емоция е тъгата. Нейното послание е „имам нужда някой да ме утеши. Когато сме тъжни няма как да се утешим сами. Кодът на емоцията е, че в този момент се налага да пуснеш нещо. Имам нужда някой да му утеши, да се събера, да ме прегърне, да ми се стопли тялото на физическо ниво. И след като му утеши, да мога да взема решение вече как да действам. И ето и кое умение можем да тренираме, когато сме тъжни - пак разбиране на собствените ни емоции. Какво се случва в този момент, от какво имам нужда? Веднага като дойде емоцията, да се запитам от какво имам нужда, как да се задвижа към другите. Как да потърся помощ?

Следва отвращението. Нещо в този момент не ми харесва, нещо е вредно за мен, нещо е токсично. И пак тренираме контрол върху импулсите. Най-често отвращението и гневът следват едно от друго. Тоест аз първо се отвращавам от нещо, смятам го за токсично и след това си пренареждам границите, за да не доведе отвращението ми до гняв и реагирам. Трябва да премахна обстоятелството или намирам начин да го променя.

И нека да завършим с удоволствието. Удоволствието е нашето щастие и благополучие. Това да изпитваме радост, да сме доволни. Удоволствието и щастието, ако мога да ги сложа под общ знаменател, са свързани с умението ни да се себеактуализираме, да се развиваме, да постигаме целите си, да се чувстваме радостни от това да общуваме с другите, да сме радостни от постиженията си, да сме оптимистични за предстоящото. Да имаме вяра. Вярата е нещото, което противодейства на страха. Има ли страх, няма вяра. Има ли вяра, страхът намалява.

Снимка: /Личен архив

Има ли хора, на които им е трудно да изразяват дори щастие?

Да, то пак е свързано с умението ни да изразяваме емоциите си. Тоест те не могат да изразяват удоволствието. Това, че, например, аз се радвам и съм щастлива, че ти си добре. И ми е трудно да го изразя. Аз може да го усещам, но да ми е трудно да го изразя на телесно ниво. Правих едно проучване и стана ясно, че над 60% от нашата комуникация се изразява на невербално ниво. Емоциите са именно за това - да можем да комуникираме по-добре. Именно за това е нужно да умеем да ги изразяваме по-адекватно, за да можем да общуваме. Думичките са едва 17% от нашата комуникация. Така че представи си какъв процент заема невербалното ни общуване, тоест изразяването на емоците ни в настоящия момент.

И като заключение - защо всъщност е толкова важно да имаме тази емоционална осъзнатост? Какъв е твоят съвет като терапевт?

Аз смятам, че не само е важно да имаме емоционална осъзнатост, но и да бъдем много внимателни и наблюдателни към реакциите си. Защото емоционалната интелигентност разглежда именно това какво правим. Аз мога много неща да зная за себе си. Мога много добре да разбирам каква емоция изпитвам, но ако не се умея да я изразя по някакъв начин в реална ситуация, то моето знание и осъзнаване не върши никаква работа. Аз толерирам това да се тренираме на колкото се може повече поведения, така че да изберем най-правилното за нас и това, което довежда до градивни отношения, достигане на някакви градивни резултати, а не на деструктивни.

Емоционалната интелигентност е ключов фактор за успех в много области – от личния живот до професионалната кариера. Развитието на тези умения може да ви помогне да постигнете по-добри взаимоотношения, да вземате по-добри решения и да се справяте с предизвикателствата по-ефективно. Един от водещите инструменти за измерване и развитие на емоционалната интелигентност е EQ-i 2.0.

Какво представлява инструментът EQ-i 2.0?

EQ-i 2.0 (Emotional Quotient Inventory) е научно утвърден инструмент за измерване на емоционалната интелигентност. Той предоставя подробна оценка на пет ключови области на емоционалната интелигентност и техните подкатегории. Чрез попълване на самооценителен тест, получавате ясна картина за това как се справяте в различни аспекти на емоционалната интелигентност, което дава възможност да подобрите своите умения и да постигнете по-добри резултати както в личен, така и в професионален план. Това, което отличава инструмента е, че включва категориите “Управление на стреса” и “Вземане на решения”. 

Петте ключови области на EQ-i 2.0

• Себевъзприемане (Self-Perception) – Способността да разпознаваме и разбираме собствените си емоции и как те влияят на нашето поведение и избори. Това включва елементи като себезапазване, емоционално самоосъзнаване и себеактуализация.
• Себеизразяване (Self-Expression) – Как изразяваме емоциите си и как успяваме да запазим автентичност, без да потискаме своите чувства. Това включва емоционално изразяване, независимост и увереност в действията.
• Междуличностен аспект (Interpersonal) – Как взаимодействаме с другите, като създаваме и поддържаме здрави взаимоотношения, проявяваме емпатия и разбираме нуждите и емоциите на околните.
• Решаване на проблеми (Decision-Making) – Как се справяме с трудностите, когато трябва да вземем решения под въздействието на емоции. Тази категория включва умения като разрешаване на проблеми, контрол на импулсите и обективна преценка.
• Управление на стреса (Stress Management) – Способността да се справяме с трудности и да поддържаме емоционално равновесие в стресови ситуации, като овладяваме тревожността, импулсите и запазваме оптимизъм.

Ползи от подобряването на емоционалната интелигентност

- Развиването на емоционалната интелигентност има редица ползи, както за индивидуалното благополучие, така и за професионалното развитие. Ето някои от основните ползи:

- По-добри взаимоотношения: Хората с висока емоционална интелигентност успяват да създават и поддържат здрави взаимоотношения, благодарение на тяхната способност да разбират емоциите на другите и да комуникират ефективно.

- По-добро вземане на решения: Чрез управление на емоциите по време на стресови ситуации, хората с високо EQ могат да вземат по-информирани и обективни решения.

- Управление на стреса: Хората, които са добре запознати със своите емоции, успяват по-лесно да се справят с напрежението и да запазят спокойствие в критични моменти.

- Лидерски качества: Лидерите с висока емоционална интелигентност успяват да вдъхновяват и мотивират своите екипи, благодарение на тяхната способност да разбират и реагират на емоциите на другите.

- Подобрена ефективност на работното място: В професионален контекст, развитието на емоционалната интелигентност води до по-добра работа в екип, ефективна комуникация и подобряване на продуктивността.