"Психологията може да направи за бизнеса почти всичко, което е още един начин да усъвършенстваме факта, че даден човек работи в корпоративна или бизнес среда. Аз се занимавам с процесите, които са отвъд бизнеса. От самия факт, че един бизнес не е само числа, стратегии, а има и човешко участие. A когато има човешко участие – има емоции, преживявания и тук вече се намесвам аз. Иначе емоциите със сигурност не можем да ги изключим – дори в корпоративната среда.
Преди 6 години ОИСР пише доклад на тема психично здраве. Според него менталните проблеми имат сериозна цена - 4 % от БВП на 27-те държави от ЕС и Обединеното кралство. 600 млрд. евро и 44% неудовлетвореност на служителите от работа (Gallup). Тогава бизнес лидерите и техните екипи имат един въпрос – „Какво може да направите за нас?“. Отговор търсят професионалистите, които вярват, че емоциите могат да бъдат предимство, а не недостатък и помагат на бизнеса да стигне до върха.
Каква е ролята на егото и защо работохолизмът всъщност е нежелано състояние, разказва именно Ненова.
Това споделя Цветелина Ненова, психотерапевт и основател на Peak Performance business psychology, в интервю за BISS.bg.
По думите й, например, работохолизмът е една нужда ние постоянно да сме заети. И не става въпрос за усърдна работа, а не желанието да свърша много работа. И е една невъзможност да спра да бъда зает. Перфекционизмът от своя страна е свързан с много трудно довършване на нещата, защото там имаме по-скоро едно безкрайно усъвършенстване, което в повечето случаи не е нужно.
"И как тези две състояния, защото те по-скоро могат да бъдат описани така, се отразяват на резултатите. И в повечето случаи създават тревожност, както в тези, които я изпитват, така и в околните, защото измерителят вече е различен, когато ние участваме в един екип от хора, които са работохолици или перфекционисти. Така че самите състояния не са желани и по-скоро трябва да се започне от това, защо се случват и да може да имаме резултати, без да е необходимо да е на всяка цена", допълва тя.
Освен това тя вярва, че основната причина за тези състояния е неосъзнатостта.
"В един момент ние влизаме в един кръг, завъртаме се и миняваме през целия работен процес без да е толкова осъзнато. Когато аз работя с клиенти, или дадени служители – ние започваме от това какъв всъщност е целият процес, какво се изисква от тях и кога трябва да се случат нещата. И ритъмът вече не е този, който задава един работохолик или един перфекционист. Ритъмът е такъв, какъвто е нужен, за да доведе до резултат", обянява психотерапевтът.
А как отговаря на въпросите за психологията на целеполагането в една компания? Как трябва да зададем целите на служителите си, така че те да ги изпълнят хем максимално ефективно, хем да не се чувстват притиснати от тежестта на задачата?
Кой е подходящият начин, по който мениджърът да се намеси? И какво става, когато мотивацията бива загубена?
Вижте в интервюто.
Добави ни в предпочитани източници в Google
