Има такaва любов. Идва неочаквано, изненадва ти сърцето и душата, преобръща ти света и те запознава с ново “себе си”.
Кармичната любов. Тази, която може би не е могла да се случи в предишни животи, или която просто е чакала благословията на Вселената, за да се превърне в Съдба тук и сега.
И “тук и сега” ти дава втори чифт крила и нови хоризонти на летене, води другото ти “АЗ” под формата на огледало, в което се намираш друг и различен, но все пак себе си, и изведнъж разбираш смисъла на “обичам те от тук до Луната и обратно”.
Когато кармичната любов се появи, дали е любов за оставане? От онези, които идват и искат да се бориш за тях? Да водиш битки със себе си, с другия, за другия, с обстоятелства, със ситуации? За да дадеш все пак шанс на Кармичната любов не само да се случи, но и да пребъде?
Или кармичната любов идва за преминаване и учене? Да се случи, да предаде няколко кармични урока и хайде, всеки в бъдещето си.
И къде остават мечтите? Грешно ли е да мечтаеш?!
Най-тежката изневяра към себе си е да си убиеш мечтите…
Ако е за оставане, дали не е кармичната любов, заради която да трябва да си носиш кръста на създадени и погубени мечти, на битки и войни, които не излъчват любов, не носят любов и не са любов, и да си кажеш, че така ще намериш щастието.
И нали, когато нещо красиво и съдбовно предопределено “е писано” да се случи, то не включва битки и тегоби. Писаните неща се случват лесно и без усилия, защото цялата Вселена иска да се случат.
Изживявайки я тази любов, внимаваш да не пропуснеш нещо важно и съществено, което Вселената иска да ти каже. Питаш се и си отговаряш: Обичам ли? - Безумно! Значима ли е тази любов? - Най-значимата! Но…, страх ли е това? Страхът, че не си готов да загубиш нещо толкова красиво и значимо.
Страхът, че Кармичната любов не заслужава битовизми и рамкиран статус и че ако попадне в тях, тя ще загуби много повече, отколкото ще спечели.
А може и да не е страх, а поука от миналото, която ти шепне да дадеш шанса на Кармичната любов да си остане специална, възвишена и красива, да й оставиш въздуха, така необходим, за да се превърне в най-красивия спомен.
Със спомени обаче, не се живее. На душата ѝ трябва мечтание за бъдеще. На влюбената душа ѝ трябват обещания за сбъднати мечти, красота, споделеност и любов, много любов – на едро. Имаш много да дадеш, извира от теб. Искаш да се раздаваш, да се грижиш, да обичаш. Няма егоизъм, когато искаш да споделяш време и любов. Любов без време няма. И кармичната любов обикновено го доказва.
Като че ли това са най-тежките битки в живота - за време и любов.
За любов, слава Богу, не съм се борила, но за време много. И се питам, защо понякога не стига любовта? Защо се уморяваш да се бориш за време? Трябва ли да скъсаш с “нас”, за да дадеш шанс на "утре-то“ да ти донесе илюзорно удовлетворение и усещане за подредена скука?!
Или да чакаш да ти се случат всички мечтани неща, предварително знаейки, че няма да са с Кармичната любов и че тази любов е без бъдеще. Без онова голямото бъдеще, достойно за такава голяма любов.
Питаш се в някои моменти дали да не я опаковаш тази голяма любов в сърцето, да я запечаташ там – такава голяма, красива, запомняща се, и да си тръгнеш с този гарантирано красив спомен. Да отчетеш планетарните транзити като неподходящи или да обвиниш тежкия Сатурн…
Както Мария Лалева казва в преобръщащата души книга “Живот в скалите”, така поне ще си сигурен, че няма да унищожиш сърцето си, а заедно с него и любовта. Само така ще знаеш, че ще запазиш и себе си, и другия, и любовта.
Или да рискуваш и всеки миг заедно да се изживява по най-красивия начин като последен, защото краят е предизвестен. Пусни се по течението.
Някои хора винаги са знаели, че ще бъдат заедно – рано или късно, след малко или след много години, по един или друг начин. Някои кармични любови нямат „заедно“, въпреки че “по-заедно“ от такава любов не се знае дали има.
Знаеш си, че само минаваш, за да дадеш и да получиш любов, да създадеш спомени и може би разкази за внуците. И всеки да научи нещо – щастливата новина, че голямата любов я има и тъжната новина, че при цялата си възможност, тя невинаги има бъдеще.
Ако само ще е за преминаване и учене тази Кармична любов, защо така боли от мисълта, че бъдещето не е заедно?!
Никога не си представяме бъдеще с кармичната любов, но изправени пред осъзнаването, ни става много, много тъжно. Сърцето страда и боли. Една любов без време. Или може би без време в този живот...
Няма по-тежка раздяла от тази да си отидеш от човек, който (все още) обичаш.
Ще свикнеш, че Кармичната любов ти желае щастие. И ти пожелаваш същото. Но най-вече, пожелаваш същото на себе си, защото обичаш него/нея, но обичаш и себе си.
И започваш да се учиш да обичаш без мечти. Учиш се да не искаш. Нещо много трудно за хората, които напредват, учат се, развиват се, обичат дори, с искане. Да намериш някое удобно място в сърцето си за Кармичната любов, където да е добре, но и ти да си добре.
Продължението е едно - колкото толкова, до когато, до тогава, както може, така. С малко по-различна настройка, с малко повече яснота, с една тежка емоционална криза по-малко и с една голяма доза помъдряване в повече.
Но не такова примиренческо, а по-скоро оценявайки много по-силно ТУК и СЕГА.
Джаки Бергман, в книгата си “Страх или любов” казва, че “когато любовта се проявява, не ние изживяваме любовта, а тя изживява нас”.
А когато се изживява любов, не, не любов, а ЛЮБОВТА, Юпитер, Сатурн, Уран, ретроградната Венера…, наистина нямат значение. Може и да дават обяснение на някои неща, но нищо не може да обясни невероятната магия на Кармичната любов, на всичко, което преживяваш и изпитваш, начинът, по който те кара да се чувстваш.
И тогава…, тогава безкрайно оценяваш и благодариш за всичко – за разтуптяното сърце, за красотата на Живота, за личния подарък от Вселената и за измечатаната мечта.
И накъдето и да се е обърнала Венера, където и да транзитира Сатурн, ти просто обичаш!
Автор: Доц. д-р Даниела Илиева (сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП) и Коучинг, акредитирана от Международната НЛП Асоциация, Американския НЛП Борд, Американския Борд по Хипнотерапия, както и от Европейския консул по менторство и коучинг)
