Колко често, когато видим агресивен шофьор, странно поведение в метрото или просто поредица от необясними ситуации, въздъхваме: „Пълнолуние е!“? Тази фраза има корени, които се простират чак до първи век, когато философът Аристотел и историкът Плиний Стари вярвали, че пълната луна може да предизвиква лудост. Думата „лунатик“ дори идва от латинското lunaticus – „на луната“ или „лунно обсебен“.

И въпреки че науката отдавна ни казва, че луната няма реална „магическа“ власт над поведението ни, вярата в това упорито се запазва.

От древните вярвания до модерните митове

Аристотел и Плиний смятали, че тъй като мозъкът е „влажен“, той може да бъде повлиян от луната по същия начин, по който тя движи приливите и отливите. В по-ново време психиатърът Арнолд Лийбър възроди тази идея, твърдейки, че човешкото тяло – съставено от около 70% вода – преживява „приливи“ в зависимост от фазите на луната. Той дори твърдял, че при пълнолуние нарастват случаите на убийства, катастрофи и психиатрични кризи.

На пръв поглед звучи логично, но експертите бързо разбиха теорията – гравитационното влияние на Земята е над 5000 пъти по-силно от това на луната. Освен това, ако тя не може да премести водата в чаша, как ли би могла да раздвижи течностите в тялото ни?

Метаанализ на 37 проучвания от 1985 г. показа, че няма връзка между фазите на луната и престъпленията, самоубийствата или психичните кризи. Дори финландско изследване установило, че при пълнолуние убийствата намаляват!

Тогава защо все още вярваме?

Вероятно защото този мит е живял с нас хиляди години. Според публикация в Discover, по-ярката светлина на пълнолунието е нарушавала съня на предците ни, което ги е правело по-раздразнителни и изнервени. А днес – да си признаем – обичаме да търсим „знаци“.

Експертите говорят и за потвърждаващо пристрастие – помним моментите, когато нещо странно се е случило при пълнолуние, но забравяме всички други пълнолуния, в които нищо необичайно не е станало. Понякога очакването, че „нещо ще се случи“, се превръща в самосбъдващо се пророчество.

Луната в духовните практики

От векове Луната има специално място в духовността. За много индиански племена в САЩ, „Баба Луна“ бди над водите и измерва времето чрез пълнолунията, които носят различни имена и символика.

В астрологията пълната луна е момент на емоционални кулминации, а новолунието – време за ново начало. Смята се, че синхронизирането с фазите на луната е форма на грижа за себе си – време за равносметка, за пускане на старото и за поставяне на нови намерения.

Науката срещу магията – и защо можем да вярваме и в двете

Да, научно доказателство за „лунната лудост“ няма. Но това не значи, че трябва да се лишим от магията ѝ. Ако пълнолунието ти напомня да се спреш, да се вгледаш навътре или да си позволиш малко мистичен вайб – защо не?

А пък когато октомврийската пълна луна озари нощта преди Хелоуин… може и да не повярваме, че тя предизвиква странности, но със сигурност ще се насладим на мистерията и малко сладко страшно настроение.

Прочети още:

• Магично небесно шоу през август: Пълнолуние, падащи звезди и планети, които ще ви оставят без дъх
• Пълнолуние на 9 август: Как ще се отрази на всяка edna зодия

• Меркурий тръгва директен в Лъв – време за ново начало и освобождаване от ретроградния стрес