Есента често се превръща в сезон на настинки и грипозни състояния.
Може да ги избегнете, като се обличате по-топло и хапвате правилните храни. Знае се, че ключът към крепкото здраве се крие именно в продуктите, които използваме за приготвяне на любимите ни блюда.
Предлагаме ви няколко сезонни храни, които освен че са вкусни, ще се отразят чудесно върху организма ви и ще ви помогнат да сте здрави и енергични.
Цвекло
Още 2000 г. пр.Хр. асирийците, вавилонците и персите познавали цвеклото като овощно и лекарствено растение, а като зеленчукова култура започва да се отглежда не по-късно от 1000 г. пр.Хр.
Първоначално са се употребявали за храна само листата, но скоро грудката става основната хранителна част.
Във всички времена и в различните народи цвеклото винаги се е считало за лечебно растение. Още Хипократ е признал неговото лечебно действие и го включил в състава на редица лекарствени рецепти.
Съдържащият се в цвеклото бетаин укрепва кръвоносните съдове, понижава кръвното налягане и подобрява работата на черния дроб, ускорява обмена на веществата и оттам се явява ефективно средство при затлъстяване. Диетичното и козметичното действие на сока от цвекло е познат още от древността - да съхранява свежестта на кожата на лицето. Производството на захар в България е започнало през 1898 г. когато е била построена първата захарна фабрика в София. Освен за захар в кулинарията, от цвеклото можем да приготвим превъзходни салати, супи и гарнитури. Използват се както грудката, така и листата на младото цвекло. Сокът от цвеклото е превъзходен оцветител в червено.
Ряпа
По нашите земи ряпата е била позната още от древността и е била важен хранителен продукт в живота на средновековните българи. В ряпата се съдържат захари (предимно фруктоза), целулоза, малко ненаситени мазнини и малко белтъци, но много ензими и витамини. В корените се съдържат етерични масла, които подобряват храносмилането и сърдечната дейност, както и гликозиди, които също подпомагат сърцето, но и придават известен лютив вкус. Ряпата съдържа много калиеви соли (черната - 3 пъти повече от бялата). Тя съдържа витамин В1, който нормализира дейността на нервната система.
Веществата в ряпата възбуждат отделянето на стомашен сок и така повишават апетита. Тя активизира дейността на черния дроб и отделянето на жлъчен сок, което пречи на образуването на жлъчни камъни. Целулозата подпомага активизирането на чревната перисталтика и пречи на застоя на хранителни вещества. Това оказва много благоприятен ефект и за намаляване на холестерола, което е отлична профилактика за атеросклероза.
Тиква
За нея сме ви писали многократно. Нейното присъствие е безпогрешен спътник на есента. Малко са българите, които да не са я опитвали - печена, варена или в тиквеник. За родина на тиквата се смятат Америка и Азия.
Днес видовете тикви са обособени в групи - обикновена (фуражна), едроплодна (кестенка или цигулка) и готварска тиквичка (сакъзка).
Плодовете на тиквата са много разнообразни по форма и окраска. Повърхността им е гладка, мрежовидно напукана, с брадавици или сегменти. Месестата част в зависимост от сорта има специфичен цвят, дебелина и консистенция. Семената са елипсовидни с различна големина. Съхранява се лесно почти през цялата зима.
Тиквата е богата на хранителни вещества - по хранителност надвишава картофите, съдържанието ѝ на каротин е по-голямо от това на морковите и е между най-богатите на каротин растения. Тиквата има и лечебно действие - печена или варена се използва при бъбречни или сърдечни заболявания, при заболявания на черния дроб. Може да се консумира от деца, бременни и възрастни хора, прекарали тежки заболявания. Високото съдържание на калий е полезно при повишено кръвно налягане, а съдържанието на микроелементи (желязо, манган) е от полза при малокръвие.
Дюля
Дюлевият плод е богат на захари (предимно фруктоза), на органични киселини, пектинови вещества, слузести вещества и целулоза. Има много витамини - най-силно е присъствието на РР, С и Е. От минералните соли най-голям дял се пада на калия, следван от калция и фосфора. От микроелементите впечатлява изобилието на мед-140 мг на 100 г плод. От органичните киселини в най-голямо количество е ябълчната, след което се нарежда винената. Етеричните масла придават специфичния приятен аромат на плода, а пектиновите вещества са със силно изразен благоприятен ефект върху стомаха и червата.
Именити древни лекари Хипократ, Гален, Авицена са предписвали пресни дюли, сок или мармалад от тях като ободряващо, апетитовъзбуждащо средство и при различни стомашни смущения. Отвара от дюлеви плодове и семена и днес се препоръчва при стомашни разстройства и кръвотечения. Лечебният ефект се дължи на пектиновите и дъбилни вещества. За болните от белодробна туберкулоза дюлята е особено полезна, а пък печена се препоръчва като затягащо средство при диарии.
Нар
Нарът е известен като културно растение на народите от най-дълбока древност. В гробницата Тел ал Амарна (Египет) от времето на фараона Аменхотеп (1375-1358 г. пр.Хр.) е намерена рисунка на нар. Там той е бил почитан като символ на плодовитостта, използван е за лек. Ароматният и освежаващ сок съдържа до 20% захари, 9% киселини (лимонова и ябълчна), от 0,208 до 0,218% минерални вещества, в това число манган, фосфор, магнезий, алуминий, силиций, хром, никел, калций, мед.
Богат е на витамините С, В1, В2, В6, В12, Р, съдържа и витамин А. В него има дъбилни и багрилни вещества, флавоноиди, катехини, белтъци, 15 на брой аминокиселини, азотни вещества, нишесте, целулоза, течни масла, съдържащи витамин Е.
Кората на плода е богата на дъбилни вещества и се използва в кожарската индустрия, както и във вид на чай при остро стомашно разстройство и против тения. От кората на растението се боядисва вълна в кафяв цвят, а с цветовете - вълна и коприна.
В народната медицина се употребява при трескави състояния, малария, скорбут, ангина, кашлица, анемия, бронхиална астма, при лечение на туберкулоза, пневмония, бъбречни кризи, дерматити, изгаряния, отравяния. Сокът на киселите и сладко-киселите нарове се препоръчва при диабет.
Плодовете на нара се употребяват в суров или консервиран вид (правят се кисели, мусове), служи за оцветяване на сладкарски изделия и сладолед. Сварен и сгъстен, наровият сок се използва като подправка в източните печени месни, птичи и рибни ястия.
Гренадинът (сок от нар с добавка на захар) е неотменна част от много класически коктейли. От сока се приготвят меки сухи вина, а в Кавказ сокът се сгъстява и от него се приготвя подправка – "нашараби".
