В средата на ноември сме в очакване на Коледа и на първия по-сериозен сняг. Няма как всяка сутрин като излезем от вкъщи да не почувстваме студа по лицето и ръцете си. Иска ни се само да се сгушим по-добре в палтото и бързо да се приберем някъде на топло.
За хремавия нос и зимните настинки, които ни дебнат на всяка крачка, дори няма нужда да се споменава.
От какво има нужда тялото ни, за да се справи по-добре със зимния сезон? От здравословно хранене, разбира се.
За да се чувствате по-защитени от простудните заболявания и "по-зимоустойчиви", се налага да складирате в организма си повече от т.нар. "зимни витамини". Това са тези, на които са богати цитрусовите плодове, броколите, морковите и зелето. Те ще се погрижат за устойчивостта на имунната ви система и ще ви предпазят от атаките на вирусите през студените месеците.
Най-важните за имунната система
На първо място е витамин С, достойно следван от бетакаротина (почти витамин А) и витамин Е. Това био-трио работи дружно като "бодигард" на имунната система - неутрализира вредните за клетките свободни радикали и поддържа бдителността на естествените защитни сили на тялото.
Зеленчуци, от които се набавят
Пред портокалите, лимоните и грейпфрутите, зеленчуците имат непоклатимо предимство - те се берат винаги напълно узрели и точно затова са пълни със свежи витамини и минерални вещества. Абсолютен водач в топлистата на зимните зеленчуци са броколите. Само в една порция от 200 г броколи се съдържат 114 мл витамин С - двойно повече, отколкото в един портокал или лимон.
Освен това, тъмнозеленият здравословен зеленчук доставя и обилно количество бетакаротин, както и ценни вторични растителни вещества с качества на антиракови блокери. Други важни доставчици на зимни витамини са морковите, копърът и червената ряпа. Но преди всичко - къдравото зеле, карфиолът и брюкселското зеле.
И една особеност на зелето: в суровите зелки се съдържа много аскорбин - биовещество, което често се забърква в козметичните кремове против стареене на кожата. Интересен факт е, че в контакт с топлината аскорбинът се преобразува във витамин С. Затова сготвеното зеле съдържа повече витамин С, отколкото суровото.
За да е оптимална ползата от витамините
* За тези, които не обичат пазаруването, дълбоко замразените зеленчуци са добра алтернатива. Стига да са замразени в свежо състояние (т.нар. "шоково замразяване"). Само по този начин те не губят твърде много от ценните си хранителни вещества по време на зимния си "сън".
* Високите температури се отразяват зле на витамин С. Затова мийте зеленчуците със студена вода и ги задушавайте за кратко време в малко количество вода. Течността, останала от задушаването им, спокойно можете да употребите за приготвяне на сосове или супи.
* Мегаколичества бетакаротин се съдържат в оранжево-червените и наситено зелените зеленчуци. Но понеже той е мастноразтворим витамин, за пълноценното му усвояване е необходимо да консумирате зеленчуците с малко мазнина. Ако искате да избегнете олиото, лъжица кисело мляко или парче настъргано сирене, добавени към салатата, ще свършат същата работа.
* За най-бедни на калории, но най-богати на витамини, се смятат суровите зеленчуци. Само морковът прави изключение от правилото „предпочитайте зеленчуците сурови". Бетакаротинът в оранжевия красавец е буквално "вплетен" в баластните вещества.
А витамин Е?
Той действа като защитен фактор срещу "ръждясване" на организма и предпазва клетките от грипните вируси. Само че се съдържа предимно в растителните мазнини и ядките - все убийци на талията.
Затова използвайте по възможност студенопресовано олио и комбинирайте находчиво мазнините. Малко зехтин в салатата, ленено семе в мюслито, сурови бадеми вместо бисквитка - това е начинът да си набавяте достатъчно количество витамин Е, без да пълнеете.
През зимата е идеално два пъти седмично да включвате в менюто си морска риба (като херинга или скумрия). Така наред с витамин Е, ще "почерпите" организма си и с екстра порция витамин Д, така важен за здравината на костите.
