Всички сме чували за хипохондриците, но какви са основните характеристики в тяхното поведение. В общи линии хипохондрията се описва като страх към собственото ни здраве и това на нашите близки – и най-вече притеснение за наличието на сериозно заболяване.

Въпреки постоянното и неоправдано чувство да не бъдат повалени от тежка болест, последното нещо, което тези личности искат, е да умрат, затова не спират да се подлагат на всевъзможни изследвания и медицински тестове, за да са напълно убедени, че са здрави и цялата паника е необоснована.

Разбира се, като всяко психично състояние – хипохондрията може да достигне и доста сериозни последствия, защото редица доказани хипохондрици непрестанно се съмняват в резултатите от своите медицински изследвания, а оттам и в компетентността на лекарите, които ги преглеждат.

Дори и резултатите да са абсолютно отрицателни спрямо симптоми на дадено заболяване, част от тези хора правят тестовете отново и отново, но и след това нотката на съмнение, че "им има нещо" остава.

Повечето хипохондрици постоянно сменят лекуващите ги доктори, защото доверието им към даден специалист се изчерпва прекалено бързо, а освен това искат да съберат възможно най-много мнения и гледни точки по техния "съществуващ и сериозен здравословен" казус.

Друг проблем е, че такива индивиди постоянно си мислят, че никой от близките им не ги разбира и подкрепя напълно.

Покрай перманентния сблъсък с медицински изследвания и проучването на всякакви болести и клинични случаи (особено лесно начинание в интернет ерата), хипохондриците са много добре информирани и трудно могат да бъдат подведени от даден медик.

Хипохондрията може да се прояви във всяка възраст и пол, като най-застрашени са тези, преживели тежко заболяване, или подложени на сериозен и дълготраен стрес.

Лечението и подобряването е бавен процес, който включва психотерапия и медикаментозно третиране.