В началото сме на Великденските пости. Къде от мода, къде от убеждение, много хора отказват животинските продукти в този период. Други са вегетарианци цял живот и настояват и децата им да сторят същото. Опасно ли e това за подрастващите?
Отказът от месо не е неоснователен. Прекомерната употреба на месни продукти докара куп болести на човечеството - сърдечно-съдови, ендокринни, злокачествени заболявания, болести на черния дроб и жлъчката и др. Да не забравяме и какво се предлага по магазините. За да наддават и да не боледуват, животните се тъпчат с хормони, антибиотици и други вредни за човешкия организъм вещества.
За търговски вид и дълга трайност в месата и колбасите се прибавят оцветители, нитрати, консерванти, доста сланина и много сол. Всичко това не достига до хората, отказали се от месото. Доказано е, че вегетарианците живеят по-дълго и боледуват по-рядко.
Българската педиатрична асоциация е на твърдото становище, че отказът от месо пречи на правилното физическо развитие на детския организъм. Пълноценният животински белтък, в който има девет незаменими аминокиселини (организмът не може сам да ги произвежда, трябва да се внесат с храната) са изключително важни за всички органи, за имунната система и хормоналния баланс.
Освен това в животинските продукти се съдържат и важните за здравето особено на подрастващия организъм калций, желязо, цинк, магнезий, витамини Д и В12. Мазнините не трябва да се анатемосват, особено в детската възраст. Те са необходими за изграждане на всяка клетка, особено нервните, холестеролът например е база за производството на хормоните. Стига, разбира се, да не се злоупотребява с количеството.
В интерес на истината трябва да се спомене, че има и други мнения, също на компетентни специалисти. Американската диетична асоциация излиза със становището, че "добре балансираната млечновегетарианска храна задоволява хранителните нужди на децата и подрастващите и води до нормалното им израстване и развитие." Според тях растителната храна съдържа голямо количество захариди, от които лесно се набавя енергия за организма.
Колкото до белтъчините, от Асоциацията посочват, че в днешно време по-скоро човешкият организъм е претоварен от тях, отколкото да страда от липсата им, с което се свързва и нарастването на броя на бъбречните заболявания. Посочва се, че другите ценни вещества от месото имат алтернативни източници.
Източник на белтъчини са соевите продукти, бобовите и зърнените храни, млякото. Йод се набавя от морските водорасли, стар боб, зелени зеленчуци, млечните продукти, готварската сол, някои минерални води. Източник на магнезий са зърнените храни, бобовите растения и салатите. Витамин В12 се приема с млечните продукти, бирена и хлебна мая, овесени храни. Желязо има в жълтъка на яйцето, в зелените зеленчуци.
Уточнява се, че вегетарианската храна покрива всички нужди, когато е правилно подбрана и комбинирана, включваща различни растителни групи- зърнени храни, бобови храни, плодове, зеленчуци.
Какъв тип хранене ще се избере, зависи от разбиранията на родителите. Най-добре е обаче да се разберат какви са нуждите на детето. Нека разчитаме на неговият инстинкт, ако то предпочита месо, нека да си хапва заедно с другите продукти. Ако предпочита вегетарианско хранене, не забравяйте поне яйцата и млечните продукти. Важното е да не се изпада в крайности. Не случайно Буда е казал, че всичко крайно е вредно.
Статията е подготвена специално за Edna.bg от д-р Павлина Андреева - общопрактикуващ лекар в "Здраве"14, София. Педиатър с почти 30 годишна практика, а през последните 12 и специалист по обща медицина.
Като лекар на първа линия най-добре познава проблемите на бебетета, децата, тийнейджърите и техните родители.
