През 2003 г. Световната здравна организация официално обяви компютърната пристрастеност за вид зависимост наравно с наркотиците, алкохола, хазарта.
Това се случи след като 12-годишно момче почина пред компютъра си от изтощение и обезводняване. Тук не става въпрос за безспорните ползи от компютъра, както и за приятните занимания, намаляващи стреса от ежедневието, а за прекаляването, водещо до болестни състояния.
В основата на компютърната зависимост, както и при останалите, е отделяне в мозъка на допамин и ендорфин, които създават приятни настроения. Същото измамно щастие се създава и от наркотиците, но компютрите са много по-достъпни. В мрежата детето е силно, властно, независимо, то е това, което иска да бъде, а не това, което е.
Удоволствието е върховно, там си съвършен, царят на вселената, никой не те контролира и не подлага на съмнения способностите ти. По-подвластни са момчетата, защото те по принцип получават удоволствие и удовлетворение от хазарта, победите, рекордите.
Явно проблемът е сериозен. В Китай, Холандия, САЩ и др. има открити клиники за лечение на компютърната зависимост. Там лечението е както при наркоманиите – с усилен физически труд, спорт и, разбира се, никакъв достъп до компютри.
Но стигне ли се дотам, вече е късно. Важно е родителят да забележи първите признаци и да се вземат мерки.
Ето ги шестте признака, които показват, че нещата излизат извън контрол:
Ако повече от изброените признаци са налице, дошло е време за действие, консултирайте се с психолог. Щом детето прекалява с компютъра, значи то запълва някаква липса с емоции в мрежата.
Дали има проблем със самочувствието, с отношенията с противоположния пол, дали му липсват обич и споделяне или се чувства отхвърлено от средата и родителите си?
Чувства ли се недооценено? При всички положения става нещо нередно, щом предпочита виртуалния пред реалния свят. Какво точно, ще ви помогне психологът.
А нашата родителска задача е да намерим други полезни и здравословни занимания за децата си (какво беше това четене на книги и спорт?), да им обръщаме повече внимание въпреки напрегнатото си ежедневие, да ги обградим с обич и разбиране. За да не бягат във въображаеми светове.
Добави ни в предпочитани източници в Google
