Предишният ми текст "Лицемерието на комплиментите" претърпя сериозна критика относно тезата в него, че комплиментите са слабото място на жените, че мъжете безскрупулно се възползват от тази слабост и дори самите дами насърчават това лъжливо захранване на суетата им.

Интересно обаче е дали статията щеше да има толкова критики, ако бях предупредил евентуалния читател, че съжденията в текста са обобщена извадка от интервю на Зигмунд Фройд по темата? Убеден съм, че не.

Питам се кое всъщност определя тежестта на думите - какво е изречено или от кого?

Някой замислял ли се е дали човекът, който е казал, че животът се мери с моментите, в които ти спира дъха, просто не е прекалявал с яденето на боб? Това е съвсем възможно, имайки предвид, че много велики мисли са се родили в тоалетната. И въпреки това не спираме да търсим романтика и вдъхновение в думите на великите хора. Това ме обнадеждава, че хората все още имаме сърца, но и ме притеснява, защото тези сърца са по-големи от мозъците ни.

Усещаме ли изобщо склонността си да приемаме безкритично всичко казано от известните исторически личности, без значение колко противоречиви всъщност са те?

Забелязали ли сте, че в ситуация на спор между хората, когато някой защити своята позици,  като цитира някоя мъдра мисъл, илюстрираща неговата теза, той вече е спечелил спора? И устремът на отсрещната страна изведнъж се блъска в стена. Тогава човекът смирено навежда глава, отказва се от своята позиция и признава, че другият е прав.

Всичко това, защото цитатите на някой велик политик или пълководец, често и китайски философ, имат по-голям авторитет от личните ни житейски виждания. Не поставяме на съмнение думите им. Думи, казани в различни времена, поводи и ситуации. Сякаш, ако се усъмним в правотата им, то показваме неуважение към личностите.

Все пак, нали и те са били хора? Хора, точно като всички нас.

Защо тогава трябва да поставяме своите думи на критика, а техните не? Та ние, малките хора, сме много по-значими от големите. Ако не вярвате в това, попитайте близките и приятели си дали вие сте им по-важни и ценни или Оскар Уайлд, Конфуций и Чърчил. А и кой знае, за някои може би е въпрос на време да бъдат запомнени от историята и тогава думите им, от които са отстъпвали, ще бъдат оръжие за следващите поколения.

Така че - вярвайте в себе си защитавайте смело правотата на вижданията си! Винаги подлагайте на съмнение авторитетите! Гледайте критично не само на казаното от тях, но и на техните навици и традиции, защото може да се окаже, че и създаденото от древни мъдреци изкуство - Фън шуй,  всъщност е измислено от китайските крадци, за да се ориентират по-добре в тъмното.