Днес е денят на лечебните билки

Днес е денят на лечебните билки
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година.

На същата дата православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

В различните географски области името се произнася по различен начин – в Област София името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Великотърновско – Иван бильобер или Драгийка.

Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг".

Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Вярва се, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

За Еньовден е характерно "грабенето" (краденето) и "маменето" на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали.

Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал "краденето".

Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова "открадване", срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери "житомамницата" вече "обрана".

Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от "мамници". Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден.

Според поверието този ден е "хаталия", "аталия" (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии.

Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" – за всички болести и за "болестта без име". От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън.

Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.

С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти