Велина Томова
Замисляли ли сте се защо погачата присъства във всички важни моменти от живота на човека?
Още на 40-я ден след раждането се замесва питка, която се разчупва над главата на майката и бебето с пожелание за здраве, щастие и успехи в живота.
Когато бебето проходи, отново питка се търкулва и показва пътя му напред към живота като голям човек.
С питка се захранват младоженците на сватбата, за да е вкусен и сладък живота им.
Да омесиш питка не е проста работа. То не е готвене, не е задължение, то е свещенодействие.
Защото в месенето влагаш душата си, чувствата и пожеланията, които искате да се сбъднат за най-близките ви.
А те, пожеланията, стават реалност, с всяка отчупена хапка.
Питка ще замесим и на Бъдни вечер, за да почетем раждането на Спасителя, да почетем благодатта на земята и да се опитаме да погадаем – кой ще се радва на изобилна година.
Сигурно ви се струва мъчна задача това с месенето на питка. И е толкова по-лесно да поръчате хубава, зачервена, добре изпечена и украсена готова погача.
Но пък е толкова по-истинско, уютно и лично да (се опитате) да месите сами.
Това може да е вашият личен подарък за цялото семейство – празничната питка.
Мислете си хубави неща по време на целия процес – от пресяването на брашното, през забъркването му със сода за хляб и кисело мляко, до замесването.
Точно то – замесването, е най-важно. С ръцете, които галим, прегръщаме и обичаме, да създадем хляб за семейството си.
При всяко намесване на хляба пожелавайте по нещо хубаво на всеки от семейството си. Това е то „наричането“ на питката.
И когато в цялата къща заухае на прясно изпечен хляб, ще знаете, че сте създали най-ценното - любов и традиция.
Който владее кухнята, владее сърцето
Златни детски спомени – бабината кухня
Добави ни в предпочитани източници в Google
