Ето че дойде време да поговорим за мъжете в българската литература. Специално за вас съм подбрала трима от най-знатните и четени български автори и техните последни книги. Алек Попов, Людмил Тодоров и Георги Господинов – трима класни писатели, които могат не само да ви разплачат и разсмеят, но и най-важното – да ви замислят.

Алек Попов и палавите сестри
Неочакван избор на историческа епоха и време на действието е избрал най-продаваният автор на издателство "Сиела", ироникът и майстор на абсурдното слово Алек Попов. "Сестри Палавееви" е партизански роман, но написан днес, без патоса на идеологическа пропаганда, без желание за ревизия на миналото, с много жив диалог и чувство за хумор. Нареждайки се до "Възвишение" на Милен Русков, това е поредният опит да се пише за миналото ни от съвременни млади хора, които не носят наслоенията на щампираното и рамкирано политическо и историческо мислене. И Алек Попов и Милен Русков разказват своите истории свободно и необременено.

Главните героини на Алек Попов са чаровни, наивни, и опасни. Техният "капиталистически" произход и авантюристичният им дух заплитат основните перипетии в романа. Неочаквано събудилият се патриотичен дух у дръзките средношколки ги отпраща в планината при четата на обученият в СССР строг и тайнствен Медвед. Дали обаче това бягство в гората ще остане ненаказано и докъде ще стигне тази необмислена тийнейджърска авантюра, ще разберете като прочетете романа, а това повярвайте, става на един дъх.

Една от най-продаваните книги тези дни е типичен приключенски роман, който е подходящ за всеки читател, търсещ действено и забавно слово, а Алек Попов е доказан майстор в този жанр. Типичният му ироничен език и този път не е пощадил героите му. Неслучайно неговите смели партизанки се наричат Палавееви.

Мислителят Людмил Тодоров и философските измерения на един шлеп
Малцина знаят, че режисьорът на "Миграцията на паламуда", "Шивачки", "Емигранти" е автор на няколко романа и сборници с разкази. Ето че на книжния пазар вече е неговият нов роман "Шлеп в пустинята", издание на "Жанет 45". Един много мъжки роман, разказващ една обикновена история на един обикновен семеен мъж в един обикновен крайдунавски град, но с необикновени прозрения за живота, неговия смисъл и Естеството, което се намесва винаги, когато най-малко очакваме.

Един учител по английски седи на прозореца си и наблюдава преминаващите по реката шлепове. Това на пръв поглед обичайно и повтарящо се действие отприщва у него неочаквано прозрение за битието и безсмъртието на душата. Естествено всичко това ще премине през редица промени в живота на този съпруг и баща, който ще открие смисъла на бащинството, неочакваната любов, изневярата, самотата.

Макар звучащ по скандинавски хладен и жесток, Людмил Тодоров успява да ни приласкае и да ни потопи в своя мъжки философски свят. Неговите наблюдения върху живота често звучат като сентенции на дълбок мислител, какъвто, повярвайте ми, той наистина е. В главата ви дълго ще отекват неговите житейски истини, загнездили се там като хартиени корабчета в тинеста река. След този роман погледът става по-бистър, умът по-остър, а сърцето – по-топло.

Четете Георги Господинов и ще станете красиви!
"Невидимите кризи" е една малка голяма книга, която ще ви говори за изчерпването на залежите от смисъл, за литературата като алтернативен енергиен източник, за чудото на четенето, и за чудото на писането. Въпреки че не е художествена литература, а сборник с есета, книгата се чете леко и предлага нещо уникално – през личните сюжети на един от любимите и най-успешните ни и по света автори - да проникнем до изводи за нас, за обществото, за родината ни, за езика и културата, и най-вече за достойнството да бъдеш личност.

И макар че от невидимите кризи да лъха една естествена тъга, то това е тъгата на непримиримият и осъзнат човек, дръзнал да търси смисъла, тъй както се търси дълбоко заровено съкровище. През лабиринтите на митарствата по света и в себе си ще достигнете до истини, които не са само за споделяне като статуси във "Фейсбук", а променят хоризонти и дават надежда.

Това му е хубавото на Георги Господинов, колкото и дълбока да е тъгата, колкото и страшни да са кризите, които описва, винаги се намира нещо светло, което да ни оттласне и този път, и пак, и отново да повярваме в силите си, в моженето си, в духа, който е скрит в бутилката, хвърлена в морето на отчаянието. Четете и ще откриете, че четенето е спасение.

Прочетох тези три книги на един дъх, макар да са много различни като стил, сюжет и език. И сега знам, че съм по-богата със смисъл, вяра и надежда. Тези мъже са ми дали повече от четене - дали са ми кураж и мъжество, защото у тях има по много. И знаете ли какво, не са само тези тримата. Има и още. И Слава Богу!