Вечният символ на лукс и власт – диамантите, са най-твърдите естествени минерали. Вярва се, че ако са придобити по честен начин, те пазят от зли сили и носят здраве на своя притежател. В символиката на скъпоценните камъни диамантът е олицетворение на вечната любов, затова диамантена сватба се празнува след 60 години брак.
От археологическите находки става ясно, че диамантите са били познати и ценени още 3000 г. пр. Хр. Според легендите пръв Александър Македонски донася диаманти в Европа. Естествено, били им приписвани какви ли не магически свойства. В действителност диаманти са открити първо в Индия. Те са се образували в земните недра преди милиони години от синхронното действие на два важни фактора – висока температура и високо налягане. Вулканичните изригвания ги изтласкват към повърхността на Земята.
След като вулканичната лава изстине, тя се превръща в специален вид почва, наречена кимберлит. Точно под нея и до днес могат да бъдат открити необработени диаманти.
Някъде около 1456 г. един фламандски бижутер от Антверпен открива начин как да се шлифоват диаманти с полиращо колело, намазано със смес от зехтин и диамантен прах. Новият метод повишава много качеството на обработените диаманти, а градът става център на търговията с тях. Пак по това време за първи път е подарен годежен пръстен с диамант и оттогава традицията се разпространява по света.
През 19 в. в Южна Африка са открити огромни диамантени залежи, които предизвикват световна диамантена треска. Южноафриканските мини са без аналог в света чак до 1954 г., когато са открити големи находища на диаманти в полярните части на Сибир.
Обработката на диамантите е високотехнологичен процес, който се извършва на няколко места в света - Амстердам, Антверпен, Йоханесбург, Ню Йорк и Тел Авив. Основното количество от добиваните диаманти са с размери до 1 карат. Каратът е единица мярка за скъпоценни камъни - 1 карат е равен на 200 мг. Много редки и особено ценни са кристалите с маса стотици, а понякога и хиляди карати. Поради огромната им стойност и изключителна красота те се записват в регистър и за съхраняването им се полагат специални грижи. Най-красивите красят владетелски корони или се намират в кралски съкровищници.
Компанията DeBeers, основана през 1934 г., контролира почти цялата световна търговия с диаманти. Цената на всеки диамант се определя от 4 критерия – теглото, цвета, обработката и прозрачността на камъка. Когато диамантът е шлифован така, че да има 57 фасети, той се нарича брилянт.
В света има няколко легендарни диаманта, чиято история ще припомним.
Най-големият намиран някога диамант е "Кулинан" с маса 3106 карата. Той е изкопан в Южна Африка и носи името на собственика на мината – Томас Кулинан. През 1907 г. камъкът е подарен от правителството на Трансваал за рождения ден на английския крал Едуард VII. Кралят веднага дава диаманта на известната амстердамска бижутерска фирма "Ашер" за рязане и шлифоване. Когато бижутерът се опитва да разполови камъка, той се разпада на 9 големи и 96 по-малки диаманта. Най-големият от тях, наречен "Кулинан I" или "Великата звезда на Африка" е с маса 516, 5 карата. Той е оформен като перла със 74 стени и украсява кралския скиптър. "Кулинан II" тежи 317,4 карата и украсява британската държавна корона. "Кулинан III" е 94,40-каратов диамант и е вграден в короната на кралица Мери. Короните и скиптърът могат да се видят в музея "Тауър" в Лондон.
"Кохинор" е открит в Индия през 56 г. пр. Хр. В древността се смятало, че с него може да се купи ориз, с който да се нахранят всички хора по света. През 1852 г. в Лондон върху "Кохинор" била изпробвана първата машина за шлифоване. Резултатът бил съкрушителен, защото от камък, който в необработено състояние бил 186 карата, останали само 106 карата. Британската кралска фамилия била силно разочарована - тогава било решено диамантът да се вгради във втората корона, която по традиция принадлежи на съпруга или съпругата на краля/кралицата на Великобритания.
Между най-едрите диаманти в света са също: "Екселсиор" - 995 карата, открит също в Южна Африка; "Звездата на Сиера Леоне" - 969 карата, открит в Сиера Леоне; "Несравним" - 890 карата, с жълт цвят, открит в Конго; "Великият могол" - 787 карата, от Индия; "Президентът Варгас" - 726 карата, от Бразилия; "Кимбърли" - 616 карата, от Южна Африка.
"Орлов" е зеленикаво-син диамант, който украсява скиптъра на руските императори. Той е открит в Индия и отначало бил оценен на 400 карата, но след обработката останали 194,8 карата. През 1773 г. е купен от граф Григорий Орлов и е поднесен като подарък за именния ден на императрица Екатерина Втора.
"Хоуп" е 45-каратов диамант, известен с това, че е причинил най-много нещастия на собствениците си. Принадлежал е на индийско кралско семейство. По някакъв начин попада във френския кралски двор, но по време на Френската революция е бил откраднат. През 18 век се появява на търг в Лондон, където го купува сър Хенри Хоуп. След известно време обаче цялото семейство на купувача умира в бедност. Следващите собственици ги сполетява същата съдба. Последният притежател предвидливо дарил злополучния диамант на института "Смитсониън" в САЩ.
Жълтите диаманти на маркиза дьо Пайва са два – кръгъл и крушовиден, съответно 102 и 82 карата. През 2007 г. диамантите са пуснати на търг от наследниците на маркизата и са оценени на 1,5 и 2 милиона евро.
През 2009 г. на търг в Лондон за 24 млн. долара е продаден синият диамант "Вителсбах", принадлежал на различни кралски семейства в Европа.
През 19 в. са направени първите научни опити за получаване на синтетични диаманти, но това става факт едва през 1954 г. в САЩ. Синтезираният тогава камък е микроскопичен, но е голям успех за създателите му, тъй като в лабораторни условия е било необходимо да се имитират точните природни фактори за образуването на диаманти. А те са: кристалите се образуват на 150-200 километра под земята при температура около 1300 градуса и налягане 60 000 пъти по-голямо от налягането на повърхността на Земята.
Температурата и налягането трябва да са в точно определено съотношение, за да започне да расте диамантът, а не въглеродните атоми да се наслоят като обикновен графит. В наши дни процесът по синтез на диаманти е усъвършенстван и протича много по-бързо, отколкото в природата. Необходими са от 4 до 7 дни, за да се образува един диамант от 3 карата.
Макар и много по-достъпни като цена, синтетичните диаманти не могат да се сравняват с естествените, но пък имат голямото предимство да не са "кървави".
Автор: Тоня Василева
