Необозрим, непостижим за мащабите на един обикновен киноман; неизбродим, необхватен и толкова магнетично приласкаващ към изкусителните си заглавия, цветове и форми фестивал.

София Филм Фест – любов моя!

Панаир на чудесата и безграничните възможности на киното, празник на сетивата и алчна ламя гълтаща от свободното, но и от работното ни време.

Програмата на 17-то издание на най-големия международен кинофестивал у нас е пищна и богата като мечтана трапеза по време на тежка диета. Премиери, гости, документално, анимационно, късометражно кино, музикални филми; филми, свързани с виното и храната, класика, шедьоври, големи майстори, големи надежди, млади таланти... и какво ли още не?!

Пир по време на криза. Кино угощение за маниаци и за редови зрители. Лично прочетох и наизустих програмата на феста, точейки лиги на поне 20 заглавия. Но като Edna работеща жена със задължения и натоварен график, успях да се класирам за няколко български прожекции (винаги с предимство в личната ми класация), малко документално, малко късометражно кино и неотложните премиери с Оскари, Лъвове и Мечки. Ето какво отдели жадното ми око, специално за вас.

"Цветът на хамелеона" е на челни позиции в личната ми класация, не само заради безупречната визия на кадрите, но и заради насложените пластове за разгадаване и интерпретация. Филм, който иска подготовка и вкус към сложното кино, заради хумор от друго естество - пародия, ирония и фарс, заради цитати от култови филми (знаем поне "Казабланка"), намигвания към устойчиви образи и особена театралност.

Безупречна актьорска игра и оригинален каст, в който ще откроя Касиел Ноа Ашер (играе контра интуитивна феминистка), Йорданка Йовева (позната в средите като леля Данче), Михаил Билалов (с потресаваща пънкарска визия), Лилия Абаджиева, Леонид Йовчев и още куп звезди от театъра и киното. Приятната изненада е вече зрялата игра на Руши Виденлиев и екранният му магнетизъм, галопиращ между мъжествената невинност на Джеймс Дийн и пагубните страсти на Юън Макгрегър.

Иначе историята е нещо като шпионски ноар, чието действие се развива по нашите географски ширини по времето на соца, с участието на агенти, досиета, тайни дружества и... любов.

Шапки долу за Емил Христов – повече познат като най-добрия български оператор, тук – режисьор на филма със сценарий по книгата на Владислав Тодоров ("Дзифт") "Цинкограф".

"Без заглавие" е дебютният 20-минутен филм на Иван Москов. Да, роднина е на онзи другия, както и на голямата Мая Новоселска, която дори се появява почти като видение, почти като ангел във филма.

Сценарият е дело на самият Иван, а режисурата е в сътрудничество с Игор Христов. Филмът е като анимация на живо, историята е романтично-поетична и затрогваща. А качествата на филма се дължат до голяма степен и на безупречната игра на Иван Бърнев (в ролята на беден писател) и малката фурия Леда Стоилова (в ролята на сираче, което се сприятелява с писателя).

"В час с Ботев (екс "Ботев е идиот") – друг късометражен и скандален филм, за който медиите вече писаха, заради заглавието, уронващо националната ни гордост. Режисьор на филмчето е Деян Барарев, който прави силен дебют най-вече заради смелостта си и находчивостта на историята, която разказва. Макар и заснет почти като документален, филмът е фикция, която отразява тоталната обезвереност на младото поколение и разривът в ценностната му система. Филм-протест, който със сигурност усили въздействието си и от случващото се по улиците на страната тези месеци.

"В къщата" на Франсоа Озон е поредното хитово попадение на френския режисьор, и за радост на любителите тръгва официално по кината. Отново училищна атмосфера, но този път през общуването между учител и ученик. Учителят забелязва литературния талант на едно момче, което описва своите посещения в къщата на свой съученик с лекотата на професионален разказвач.

Домашните се леят като телевизионен сериал, а даскалът с нетърпение чака да разбере какво се случва в следващата серия. Проблемът идва от това, дали момчето описва реални събития или неща, които фантазията му сътворява. Въображението му прекрачва границите на допустимото и това стряска учителят-подстрекател.

След тези съчинения нищо вече не може да бъде същото – нито застаряващия скучноват учител, нито незадоволената му и амбициозна съпруга (страхотна Кристин Скот Томас), нито момчето, което май се превръща в мъж.

"Любов" на Михаел Ханеке е скандално истински и затрогващо емоционален в детайлността си; филм за това, което ни държи един за друг до гроба, а и след това.

Не само заради актьорската виртуозност и едновременно с това автентичност  на Жан Луи Трентинян и Еманюел Рива, но и защото е невъзможно реален и предизвикващ истински, разтърсващ катарзис. Филм, който не е за всеки, но пък за сметка на това се помни дълго.

Не знам за вас, но при мен апетитът идва с яденето, затова бързам да изгледам продължаващата програма на феста, а и да ви зарадвам, че СФФ тръгва и в страната с избрана програма. Повече за това, заповядайте тук. 

Добави ни в предпочитани източници в Google