Преди два дни баба и дядо отпразнуваха 50 години съвместен живот.
50 години любов и разбирателство. Години на трудни и хубави моменти.
Защо всъщност го наричат златна сватба? Защото осъзнаването, че щастието на съпрузите да са заедно, да се събуждат и да заспиват един до друг и да делят всичко по равно, е равносилно на ценността на златото.
Като други жени, родени в средата на миналия век, моята баба е облякла бялата рокля на невръстните 16 години.
„Дядо ти ме открадна”, с усмивка ми разказва тя и си спомня този ден като вчера.
Не са имали пари за голяма сватба, но най-необходимото е било набавено. Снежно бяла рокля с дълъг воал, сиви обувки, малка чанта с бели ръкавици.
И ето, за един миг моята баба от (както е модерно да се казва сега) тийнейджърка, се е превърнала в красива невеста.
Сватбата била организирана за по-малко от месец. И след този най-щастлив ден започнало истинското изпитание.
Години, прекарани в усърдна работа, строеж на собствен дом и разбира се, отглеждане на деца.
И до ден днешен спомените на баба ми за младостта са свързани с трудностите и безпаричието едно време.
Време на ценности и традиции, които сега са вече непознати за мнозина.
Ще попитате защо разказвам тази история. Това е нещо нормално, златна сватба – просто една годишнина, която стотици семейства празнуват.
Аз обаче написах тези редове, защото в онзи ден в главата ми се появиха хиляди въпроси.
Различна ли е любовта сега от тази преди половин век? Различни ли сме ние, хората?
По-амбициозни, по-напредничави и независими, опитвайки се да достигаме върховете на успеха, забравяме как се постигат истински важните неща в живота.
Към днешна дата е немислимо да организираш сватба за месец. Немислимо е този ден да мине без триумфална арка, фотограф, огромна зала с маси и столове, затрупани с цветя и дори танцьори.
И докато сватбата, колкото и пищна да е, трае един ден, колко трае бракът след това?
Дядо ми често казва: „Сега вие, младите, имате голям избор, затова всеки се жени и развежда през ден”.
Дали преувеличава, или има истина в думите му?
Свикнахме да се влюбваме в снимки в социалните мрежи, а не в хора. Интернет ни даде дълги пипала, с които достигаме навсякъде, но не и до щастието, което все търсим.
Слушам оплаквания от приятелки, че вечната любов не съществува, а мъжете се интересуват само от собствените си интереси. Затова те не могат да намерят подходящия.
Ето, казах я. Думичката, която всеки път, щом чуя, настръхвам. Подходящият – за какво? За любов, за флирт или за сродна душа.
Дядо ми е прав, ние имаме голям избор и докато се стараем да намерим подходящия, пропускаме истинския - този, с когото да прекараме живота си.
А ти намери ли голямата любов?
Четете още:
„Няма щастие, наготово поднесено като сладко от вишни на табличка!"
Толкова лесно, колкото усмивка
Автор: Венелина Стоянова
Добави ни в предпочитани източници в Google
