Писателят и философ Умберто Еко почина на 84-годишна възраст, съобщиха тази нощ италиански медии.

Еко е издъхнал в дома си късно вечерта в петък. Това съобщиха от семейството на 84-годишния интелектуалец пред италиански медии, без да разкриват повече детайли около кончината му. Еко е боледувал от рак и е починал в 9:30 местно време (10:30 българско), съобщава „Ла република”.

Сред най-известните произведения на Умберто Еко са „Махалото на Фуко”, „Името на розата”, „Островът от предишния ден”, „Баудолино”, „Пражкото гробище”, на „Трактат по обща семиотика”, „Семиотика и философия на езика”, „Пет морални есета”, „За литературата”, „Изповедите на младия романист” и много други, съобщава Нова Телевизия.

Самият той е казвал „Аз съм философ, пиша романи само през почивните дни” и „всяка история разказва история, което вече е била разказана”.

Умберто Еко е известен е с академичните си трудове и есета в полетата на семиотиката, теологията, медийната и литературна теория, а наред с това пише и детски книги.

Той не е прекъсвал активността си като миналата година излезе последният му роман - „Нулев брой”.

Еко е роден на 5 януари 1932 година в град Алесандрия в Северна Италия. Баща му е счетоводител, мобилизиран в 3 войни. Фамилното му име е абревиатура на латинската фраза „ex caelis oblatus” – „дар от небесата”.

Младият Умберто бива възпитан в католически училища. Следва висше образование по средновековна философия и литература в Торинския университет. През 1956 г. публикува първата си книга „Естетиката на Тома Аквински”, която е разширен вариант на докторантурата му. По същото време Еко изоставя католицизма.

„Най-важното качество на честния човек е непоносимостта към религията, която ни кара да се страхуваме от най-естественото нещо на този свят, смъртта, и ни кара да мразим единственият красив подарък на съдбата – живота”, казва Еко.

От 1956 г. до 1964 г. работи като културен редактор в държавните радио и телевизия RAI. По същото време чете лекции в Торинския унивеситет. През 1959 г. става консултант в издателство, където започва да разработва идеите си в семиотиката. В трактатът „Отворената творба” от 1962г. излага своята фундаментална теория, че всяка творба се състои от безкраен набор от знаци и заради това е отворена за безброй възможни интерпретации.

„На книгите не трябва да се вярва, а трябва да бъдат изследвани. Когато говорим за една книга не бива да се питаме какво ни казва, а какво означава”, пише Еко в уебсайта си.

През 1963 г. Еко се присъединява към „Gruppo 63" – италианско авангардно движение на художници, музиканти и писатели, които търсят нови форми на литературно и естетично изразяване. Членството му в колектива вдъхновява бъдещата му работа.

През 1975 г. става професор в Болонския университет и публикува „Теория на семиотиката”. В края на 70-те години вече е разпознаваем експерт и философ, но едва с първия му роман, „Името на розата” от 1980 г., става известен извън академичните среди.

Историческата мистична творба, в която са вплетени любимите научни сфери и теории на Еко, през 1986 г. е превърната във филм с участието на Шон Конъри и Крисчън Слейтър, който увеличава популярността на писателя.

Умберто Еко е доктор хонорис кауза на над 30 университета по света, почетен президент на Международния център по семиотика и когнитивни науки в Университета в Сан Марино и член на Международният форум на ЮНЕСКО. Еко е женен от 1962 г. за германския изкуствовед Ренате Еко, с която имат син и дъщеря.

В последните години на живота си разделя времето си между апартамент в Милано и вила край Римини. 

Добави ни в предпочитани източници в Google