Едит Пиаф, известна още като La Mome Piaf (Момичето врабче) и смятана за символ на Франция, оставя траен отпечатък върху музиката на XX век.

Тя е родена на 19 декември 1915 г. в квартал Белвил в покрайнините на Париж, но споменът за нейния неподражаем глас е все толкова ярък и до днес.

Цитати от магнетичната Едит Пиаф

12 снимки

Певицата е кръстена на медицинска сестра, екзекутирана заради помощта, която оказва на съглашенски войници в Белгия по време на Първата световна война - Едит Каваел. А съдбата отрежда на детето също не по-малко драматичен живот.

Едит се ражда в семейството на Анета Джована Мейар - улична певица от барберо-алжирски произход и Луи-Алфонс Гасион - уличен акробат от Нормандия, което поражда и легендата, че изпълнителката е родена на тротоара на улица „Белвил“ 72.

Малката Едит не остава за дълго при своите родители. Тя е изпратена при дядо си, но там живее в недоимък. Новият дом на момичето отново се оказва временен. Когато дядо ѝ постъпва във френската армия, той отвежда невръстното момиченце в публичния дом на майка си. Така Едит израства под грижата на проститутки.

Бъдещата певица страда и от нарушено зрение и прекарва част от детството си в пълна слепота. В последствие тя отново проглежда. Смята се, че оздравяването на французойката се дължи на сила свише, но мнозина са скептични към тази теория.

На 7 години Пиаф поема на път с цирковата трупа на баща си. Това са и първите артистични изяви на момиченцето, които не остават незабелязани.

По-късно Едит се отделя от баща си и започва да пее самостоятелно като улична певица в Пигал и Менилмонтан.

Когато е на 16 години, Едит се влюбва в Луи Дюпон, а година по-късно ражда малката Марсел. Но радостта на младата майка не трае дълго, защото дъщеря ѝ умира от минингит едва двегодишна. Скръбта от загубата е допълнена и от нищетата, в която Едит едва успява да събере пари за погребението на единствената си рожба.

През 1935 г. животът най-накрая подава ръка на дребничката Едит. В нощния клуб "Le Gerny" Луи Льопле открива даровитата певица. Тогава тя получава и прозвището La Mome Piaf (Момичето врабче).

Именно той е човекът, който пръв съветва Едит да облече черна рокля, която се превръща и в нейна запазена марка.

Годината се оказва много успешна за певицата и тя записва първите си две песни. Но съдбата лишава Едит от единствения човек, който и е подал ръка. Льопле е убит от гангстери следващата пролет.

Скоро след това Пиаф започва да работи с Реймънд Асо, който става неин любовник. По това време започва да работи и с композиторката Маргерит Моно, с която в последствие си сътрудничи през целия си живот.

Пиаф продължава традиционно с изпълнението на реалистични шансони, идеализирайки живота си на улицата в песните си.

През 1940 г. Пиаф получава роля в пиесата на Жан Кокто - “Le Bel Indifférent”, а през 1944 г. се среща с Ив Монтан в Париж, като го включва в представленията си и му става ментор и любовница.

След края на Втората световна война славата на Малкото врабче се разнася и в чужбина. Едит прави турнета в Европа, САЩ и Южна Америка и помага на не малко прохождащи певци.

През 1947 г. , след множество краткотрайни флиртове, тя намира любовта в лицето на боксьора Марсел Сердан. Но отново, след само 2 години, тя трябва да преживее загуба. В памет на загиналия в самолетна катастрофа свой любим, тя пише „Химн на любовта“, една от най-известните ѝ песни.

През април 1963 г. Едит записва последната си песен и няколко месеца по-късно умира.

Римокатолическиат архиепископ отказва да извърши погребален ритуал заради неправдивия живот на певицата, но тя намира своя покой в гробището Пер Лашез в Париж, до дъщеря си Марсел. Церемонията на гробището е посетена от повече от 100 000 поклонници.

Едит Пиаф получава много малко мигове на лично щастие, но със соята неподражаема чувственост, с мощния си характерен глас, скрит в това мъничко телце, понесло толкова много скърби, тя докосва душата на поколения.

Цитати от магнетичната Едит Пиаф

12 снимки