За Пипи, Бразилия и безкрайно вкусния ананас

За Пипи, Бразилия и безкрайно вкусния ананас
Снимка: Списание "Меню"

Едно, двайсет, три, сега погледни! — изкомандува най-сетне Пипи.

Те отвориха очи и се развикаха от възторг при вида на всичките лакомства, които Пипи бе подредила върху голата скала – малки апетитни сандвичи с кюфтенца и шунка, цял куп палачинки, посипани със захар, няколко тънки кафяви суджучета и три крема с ананас. Трябва да знаете, че Пипи беше се учила да готви при готвача на кораба на татко ѝ.

Ето на този параграф от вероятно най-добрата детска книга първият ми прочит преди много години запецна заради два кулинарни въпроса. Първото озадачаване от палачинките със захар след известен период на мрънкане беше проверено и одобрено, но по темата „какво е ананас“ претърпях пълно информационно затъмнение.

Добре де, разбрах, че е плод, но дотам. Мина доста време, преди за пръв път да опитам от произведенията на братската кубинска компотена промишленост и още няколко пъти по толкова, докато се убедя, че пресният плод не може да се сравни с никакви варианти в метал, в стъкло или дори в супермаркет.

Сега, след като съм се наслаждавал и на току-що откъснат ананас, с най-голямо удоволствие разказвам за този чуден тропически плод.

Ananas comosus е многогодишно културно растение, което произхожда от Южна Америка, вероятно някъде между реките Парана и Парагвай. Заради сочния му и сладък плод, който, ботанически погледнато, е сбор от многобройни сраснали се малки плодчета тип ягода, това растение много преди „откриването“ на Америка е разпространено от местните жители из всички тропически и екваториални области на двата континента включително и на Карибските острови.

Именно там европейци, в лицето на Колумб и екипажа му, виждат и опитват за пръв път ананаси. Впечатлителните матроси успяват да пренесат още през 1493 г. няколко от странните плодове в Испания, но въпреки добрия прием минава много време, докато доставките до Европа станат редовни.

Това обаче не попречва на издръжливото на суша растение бързо да се разпространи като селскостопанска култура из тропическите колонии в Африка и особено в Азия. В днешно време все пак най-много ананаси се берат в родната им Бразилия, но в пъти по-малките Филипини и Тайланд я следват съвсем отблизо.

Според статистиката на Организацията за прехрана и земеделие на ООН (FAO) през 2010 г. са произведени над 18 милиона тона ананаси, което си е сериозно количество. Голяма част от тези плодове стават на сокове и компоти, но търсенето на пресни ананаси на големите пазари в Северна Америка, Западна Европа и Япония с всяка година се увеличава.

Когато искате да се снабдите с добър плод, изберете си тежък, със силен аромат и се опитайте да откъснете едно от листата на върха. Ако ви се удаде лесно, това е вашият ананас.

Когато се приберете, отрежете връхната част и с дълъг нож изрежете кафявата кора. Това, което остане от нея по плода, лесно може да махнете с върха на ножа, все едно почиствате картоф. Влакнестата сърцевина не се услажда на всеки, така че може да я отстраните.

По-лесно ще запазите вече нарязан ананас в хладилника, особено ако е в плътно затворен съд, отколкото цял плод, така че не се подвеждайте от привидната издръжливост и смело използвайте острието.

Освен на тропическото ухание на свежите ананаси в плодови салати или пък с някое парче узрял чедар силно препоръчително е да се наслаждаваме на екзотиките и в ястия от солената кухня. Тук обаче има една уловка. Макар често ананасът да се използва за мариноване на месо, към това трябва да се подхожда внимателно.

Плодовете съдържат ензима бромелаин, който много активно разгражда протеините и дори няколко минути в повече могат да превърнат накиснатото свинско месо в каша. По тази причина пресният ананас и желатинът са несъвместими – базираното на свойствата на белтъците желе просто няма никакъв шанс.

Но пък вариантът за желиране с агар-агар остава. Действието на бромелаина изчезва при термична обработка, така че спокойно може да залеете със сметана кръглите резени от компот.

Високото съдържание на захари в плода гарантира апетитната му карамелизация, ако го запечете в сух тиган и го поднесете като гарнитура на някоя свинска или пилешка пържола. Освен това може да приготвите и пикантна плодова салца с лук и каперси например, а защо не и малайзийска салата с краставици, лук шалот, люти чушки и сок от лайм.

Или пък да се порадвате на една от най-популярните пици, наречена „Хавай“ с шунка, сирене, ананас и доматен сос. Подобно на вкус е и запеченото немско изобретение тост „Хавай“, в което доматите са заменени с червени боровинки.

Изобщо комбинациите са многобройни, както може да се види от менюто на героите на Астрид Линдгрен в началото на статията. Така че да последваме примера им и да ядем ананас по всеки повод и по всяко време.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Колко чифта обувки имате в гардероба?

Трите зодии, без които светът не би оцелял
Астрология

Трите зодии, без които светът не би оцелял

Светът е балансиран, защото е населен с различните представители на...

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам
Свободно време

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам

Днес решихме да ви припомним един текст, който ни показва...

Сексът, от който се страхуват жените
Свободно време

Сексът, от който се страхуват жените

Eдна от най-обсъжданите и най-скандалните теми - това е темата за...

Абонамент