Щастието ухае на риган

Щастието ухае на риган
Снимка: Thinkstock

Всяко растение, което се използва за подправка, освен роля в кулинарията, притежава и многобройни лечебни свойства. Риганът не прави изключение с благотворното си действие върху стомашно-чревния тракт и бронхите.

Но доскоро у нас беше почти неизвестно, че тази ароматна трева за чай може да придава различен характер на ястията. Фактът е учудващ, защото в кулинарните достижения на южните ни съседи, а да не говорим за тези в доста близката ни Италия, подправката е незаменима.

Въпрос на произход
Населяващият Евразия род Origanum от семейството на ментата, мащерката и розмарина включва около 20 вида (според някои източници видовете са над 40). Доста от тези растения се използват в кухнята, но три от тях имат важно значение за готварството: обикновеният риган O. vulgare, гръцкият O. heracleoticum и майоранът O. majorana.

Произходът на две от разновидностите и географията на кулинарното им използване странно се разминават. Докато обикновеният риган расте из цяла Европа, а се използва предимно в средиземноморските кухни, стриктно топлолюбивата майорана от Мала Азия в сухо състояние най-често ароматизира ястия в централната част на нашия континент. Единствено гръцкият вид тежи на мястото си и рядко може да се види и вкуси извън пределите на своята родина.

Едно от обясненията за липсата на интерес у средноевропейците към обикновения риган е, че дивото растение по тези географски ширини не разкрива докрай, даже понякога и въобще, ароматния потенциал скрит в гените му. Но това не важи за културните сортове, отглеждани в тази част на света.

Освен с кулинарните и медицинските си свойства риганът със своите богати бледовиолетови съцветия е привлекателен и с декоративната си функция. Даже съществуват селектирани сортове със забележителни искрящо жълтозелени и виолетови листа.

Риганът присъства в старогръцката митология като растение дарено на хората от богинята на любовта и като символ на щастието. Освен с палавата Афродита критската разновидност на ароматната трева се свързва и с Артемида в ролята й на закрилница на родилките, която често е изобразявана с благоуханен венец от билката.

Нека да боли
Както при повечето подправки ароматът на ригана се дължи на етерично масло, съставено от няколко химични съединения. Най-важен компонент е карвакролът, който има много добър бактерициден ефект, а свойството му да активира за съвсем кратко време някои рецептори за болка в човешкото тяло придава на подправката нейния типичен остър вкус. Но нека това не ви плаши - ефектът е изключително приятен.

Да не забравяме, че лютият вкус се възприема със същите тези рецептори и в същността си не е нищо повече от чувство за болка. Ароматът на карвакрола често се сравнява с този на италианска пица, което не е чудно, понеже риганът е най-използваната подправка за апенинския кулинарен символ.

Подправката е щедро използвана от италианците и за мариноване на маслини и зеленчуци на скара. Риганът се изявява най-забележимо в доматени сосове, както и в компанията на печени меса.

Подобно на мащерката, с която има близки роднински връзки, листата на риганът са значително по-ароматни в сухо състояние, отколкото току що откъснати. Разбира се и пресният вариант има своите преимущества, заради свежите растителни акценти, които се губят при изсушаването.

Гръцкият опит с ригана има някои особености. Те се дължат на факта, че Origanum heracleoticum, който има бели цветове и силно овласинени листа, притежава крайно интензивен вкус, който понякога може буквално да вцепени устната кухина. Интересно, този вид се среща и в най-южните райони на България, но въпреки това използването му в местни гозби е изключително рядко. За сметка на това гърците успяват да овкусят почти всяко ястие (може би без десертите и някои морски специалитети) със силната подправка. Маслините, печеното месо и бялото сирене изискват щедро поръсване със сух риган според елинските традиции.

Сменена самоличност
Има още една страна, в чиито рецепти често се среща думата риган. Мексиканската кухня наред с аромата на люти чушки и пресен кориандър изобилства и с този на карвакрол, но неговите носители, макар и наречени orégano, са поне три съвсем различни растения. Макар извън латиноамериканската държава те да се обозначават като мексикански риган, в пределите ѝ географското уточнение по правило се изпуска. Уханията на Lippia berlandieri, Poliomintha longiflora и Plectranthus amboinicus доста приличат на ригановото и могат да се доловят отчетливо в многобройни ястия, включително и в мексикански кулинарни шедьоври като соса с шоколад mole negro от Оахака и завитото в бананови листа свинско cochinitа pibil от полуостров Юкатан.

С объркана биологична и географска идентичност, многолики вкусови изяви и безспорни, макар и бегло споменати в този материал, лечебни свойства, риганът определено заслужава името му да се свързва директно с вкусната храна.

Отделете му една саксия място на перваза на дома ви или в градината, а докато пазарувате, си спомнете за него и чудесния му аромат.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква зимнина ще правите това лято?

Абонамент