Оставих я разплакана в яслата, затворих вратата и тръгнах. Кецовете бях сменила с обувки на ток.

Днес е първият ми ден на работа след края на майчинството.

В главата ми се редуваха мисли за новите проекти, които ме очакват и за двете сладки ръчички, които ме гушкаха тази сутрин.

Чувствам се ужасен егоист.

Зарязвам си детето на чуждо място, с чужди хора и други изплашени деца, за да се върна на работа.

Работи ли ми се или просто искам да си почина от попарата, памперсите и „не пипай там“?

Докато бях в майчинство и бутах количката на поредната принудителна разходка навън, „децата трябва да се извеждат всеки ден, дори майката да не е спала цяла нощ“, леко завиждах на колегите ми. 

Снимка: netinfo

Имаха свободата да се хранят когато поискат, да се съсредоточат или пък да си поприказват, да проведат смислен разговор, да измислят нещо красиво, ново и интересно, да отидат до тоалетна на затворена врата, изобщо имаха лукса да разполагат със себе си.

Сега, когато това е реалността и за мен и ухая на парфюм, а не на мокри кърпички със лавандула и смрадлика, не спирам да се оглеждам за малката главица, която стига точно до коляното ми.

Чудя се добре ли е там, в яслата в другия край на града, дали още плаче или се примири, че ще я гушкат други жени, докато майка ѝ е незнайно къде.

Снимка: Unsplash

И преди да се разрева с глас, задето съм ужасна, егоистична и лоша майка, влезте в галерията и вижте как се справям с чувството си за вина. Надявам се да проработи и този път. 

Към галерията >>>

Добави ни в предпочитани източници в Google