Велина Томова
Оставих я разплакана в яслата, затворих вратата и тръгнах. Кецовете бях сменила с обувки на ток.
Днес е първият ми ден на работа след края на майчинството.
В главата ми се редуваха мисли за новите проекти, които ме очакват и за двете сладки ръчички, които ме гушкаха тази сутрин.
Чувствам се ужасен егоист.
Зарязвам си детето на чуждо място, с чужди хора и други изплашени деца, за да се върна на работа.
Работи ли ми се или просто искам да си почина от попарата, памперсите и „не пипай там“?
Докато бях в майчинство и бутах количката на поредната принудителна разходка навън, „децата трябва да се извеждат всеки ден, дори майката да не е спала цяла нощ“, леко завиждах на колегите ми.
Говорим си за...
Имаха свободата да се хранят когато поискат, да се съсредоточат или пък да си поприказват, да проведат смислен разговор, да измислят нещо красиво, ново и интересно, да отидат до тоалетна на затворена врата, изобщо имаха лукса да разполагат със себе си.
Сега, когато това е реалността и за мен и ухая на парфюм, а не на мокри кърпички със лавандула и смрадлика, не спирам да се оглеждам за малката главица, която стига точно до коляното ми.
Чудя се добре ли е там, в яслата в другия край на града, дали още плаче или се примири, че ще я гушкат други жени, докато майка ѝ е незнайно къде.
И преди да се разрева с глас, задето съм ужасна, егоистична и лоша майка, влезте в галерията и вижте как се справям с чувството си за вина. Надявам се да проработи и този път.
