Погачата е стар народен обичай, който възниква с една цел – да се представи новороденото на всички хора, които са близки на семейството.

Погачата започва като народна традиция и се прави до 40тия ден – тъй като се смята че до 40тия ден майката и бебето са не чисти – те са между двата свята -не се знае дали ще останат в единия дали ще останат в другия.

Чистата молитва е свързана със църквата, а погачата е свързана с народните вярвания.

Чистата молитва се прави точно на 40тия ден от раждането на детенцето.

Ритуалът при погачата:

- На погачата присъстват само жени.

- Всички носят сладко – за да бъде сладък живота на бебчето

- Пред вратата да поставите един червен конец – за да не урочасат бебето

- Погачата трябва да бъде приготвена от девойка – девствено момиче

- Питката не трябва да има украса върху нея и трябва да бъде сладка

- Питката се разчупва от двете най-близки приятелки на майката

- След като се разчупи питката – първото парченце е за новороденото, второто за майката

В парчето плат, над което се чупи питката се слагат монетки за здраве и заедно с трохичките се запазват и се отварят след 40 дена или на първия Християнски празник

Завързването на парчето плат не трябва да бъде нито много стегнато – за да не бъде стиснато детенцето, нито много хлабаво – за да не бъде с широки пръсти.

Орисниците – най-близките приятелки на майката – орисват малкото създание.

Майката не трябва да изпраща гостенките си, когато си тръгват

Гостенките трябва да дойдат по-светло и да си тръгнат по-светло.

Много е важно майката да е спокойна, защото това е един хубав ден, в който вашите приятелки, ще видят най-скъпото ви същество.