Костната система на човека е като скеле на къща. Ако основата е нестабилна, къщата се клати и фасадата се напуква. Същото е и при човека, ако има проблем с краката, нестабилността се предава нагоре към глезените, колената, таза, гръбначния стълб и шията.
Тялото се стреми да компенсира последицата от неправилната походка или аномалиите на краката и се натоварват почти всички мускули, стави и кости. Затова здравето на краката е изключително важно за цялото тяло, особено при децата, когато структурите се оформят. Не жалете средства за качествени обувки, дрешката може да е по-неглиже, но обувките означават здраве.
До четвъртата година децата имат физиологично плоскостъпие, крачетата изглеждат като „понички”. Пак в тази възраст е възможно временно да стъпват навътре или навън, както и леко да се изкривят крачетата. С оформяне на свода на стъпалото проблемите изчезват.
Ако обаче има наследственост нещата загрубяват. В половината от случаите хората с плоски стъпала и „кокалчета” са наследили това от роднините си. Което не означава, че задължително ще се прояви „дефектът”. Ако се вземат мерки, това може и да не се случи. Първият важен етап в профилактиката е прохождането.
То става, когато детето е готово за това, без да се насилва само защото съседчето вече тича на същата възраст. За да има хубава походка, детето трябва да усеща релефа на повърхността, по която стъпва и да балансира тялото. Ако го сложите в обувки с дебела подметка при прохождането, ще стъпва като в паници.
Идеалният вариант е прохождане вкъщи с боси крачета, а когато е студено с чорапки.
След като детето е проходило стабилно, изборът на обувки е определящ за състоянието на краката и цялата костна система. За съжаление, качествените обувки са доста скъпи. Понятието ортопедични детски обувки често е рекламен трик, такива, при които се сменя стелката спрямо индивидуалните особености на крачето, почти няма.
Ако детето се нуждае от ортопедични обувки, те трябва да са препоръчани от ортопед спрямо индивидуалните нужди, а не да се купуват масови модели набедени за лечебни. В ранната детска възраст най-важното условие е обувката да поддържа добре петичката, тоест да е с твърд форд (частта над подметката отзад към петичката). Не е необходимо обувката да обхваща глезена, важно е петичката да е стабилна.
Много важно е и подметката да е еластична, мека, да се огъва при ходене. Така се осигурява правилното стъпване в трите фази: пета-среда-пръсти. Ако подметката е твърда, ходенето става пета-пръсти, детето шляпа и започва да криви крачета. Да припомним как се избира размер на обувките – пробват се само в право положение, ако детето е седнало стъпалото се свива и ще купите по-малък номер. В право положение пръстите трябва да са свободни, да има поне 0.5 см до върха на обувката.
За да блеснат, ученичките слагат високи тънки токчета. Момчетата точат лиги, но после девойките леят сълзи. Цялата тежест пада върху нежните ставички на стъпалото към пръстите, те се изкривяват и смело може да се твърди, че изпъкналите кокалчета са от високи токчета плюс наследственост.
Колкото по-високо и тънко е токчето, толкова по-трудно се пази равновесие. Балансът се постига чрез прекомерно натоварване на мускулите и сухожилията без това да се усеща от дамите, правят го несъзнателно.
Така едно малко камъче може да наруши равновесието и да доведе до счупване на кост или усукване и скъсване на връзки. В ежедневието 4-5 см ток не натоварва краката и не нарушава елегантната визия.
Добави ни в предпочитани източници в Google
