Първите рутинни очни прегледи с ориентировъчна цел се извършват в бебешка възраст от неонатолог или педиатър. Лекарят следи за позицията на очите, състоянието на придатъците им (клепачи, слъзни пътища и др.), обръща внимание на зениците и тяхната реакция на светлина.

Ако има променен зеничен рефлекс, значи са настъпили патологични промени в структурата на окото. Например т.нар. бял зеничен рефлекс може да е вследствие на вродено перде (катаракта) или в по-редки случаи на вътреочен тумор. Неясният рефлекс се свързва с аномалии в рефракцията, която се коригира с диоптрични очила. Всяко отклонение от нормата следва да бъде консултирано с офталмолог за точна диагноза и съответно лечение.

Първите по-сериозни тестове за силата на детското зрение би трябвало да се извършат около третата годинка. Ползват се различни таблици за зрителна острота. При най-малките те изобразяват картинки, а за децата над З-годишна възраст същите съдържат различни знаци и букви, числа или символа "Е", обърнат в различни посоки. Подобен преглед е един от най-ефективните начини за ранно откриване на проблеми със зрението на малчуганите.

Допълнителни изследвания се налагат, ако зрението на двете очи е различно, очите не са в успоредна позиция едно спрямо друго, подвижността им е ограничена или нетипична, а също и когато в семейството има хора с очни проблеми.